Интересът на Сакар се пробуди именно от тая увеличаваща се загриженост на госпожа Каролин, чиято прекрасна жизненост се помрачаваше от отчаянието, в което изпадаше нейният брат. В тяхното домакинство тя до известна степен играеше ролята на мъж. Жорж, който фактически приличаше много на нея, но беше по-нежен, притежаваше изключителна работоспособност, но потъваше в своите занимания и не обичаше да го отклоняват. Той никога не бе пожелал да се ожени, не изпитваше такава нужда, обожаваше сестра си и това му стигаше. Навярно имаше кратковременни любовници, които никой не познаваше. Така че този бивш възпитаник на Политехниката с широки познания, който страстно се увличаше във всичко, което предприемаше, проявяваше понякога такава наивност, че изглеждаше малко глупав. Възпитаник на най-тесногръдия католицизъм, той още от дете бе убеден вярващ, докато сестра му се беше отдръпнала от църквата поради своята начетеност, поради всестранната си образованост, добита в часовете, прекарани покрай неговите технически занимания. Тя владееше четири езика, беше чела икономистите, философите, а по едно време страстно се бе увлякла в теориите на социалистите и еволюционистите; но се беше успокоила благодарение най-вече на пътешествията си, на дългото си пребиваване сред далечните цивилизации и беше придобила голяма търпимост и мъдра уравновесеност. Макар че не вярваше вече, тя се отнасяше с голямо уважение към вярата на брат си. Между тях бе имало само едно обяснение и оттогава никога не бяха говорили на тази тема. Тя проявяваше интелигентност в своята непринуденост и оставаше жизнерадостно храбра срещу жестокостите на съдбата; имаше обичай да казва, че само една мъка терзаела душата й — липсата на деца.
Сакар можа да направи услуга на Амлен, намери му добра работа — акционерите на едно дружество имаха нужда от инженер, който да определи рандемана на нова машина. Спечелил така симпатиите на брата и сестрата, той започна да прекарва често с тях по някой час в салона им — единственото тяхно голямо помещение, което бяха превърнали в работен кабинет. Той беше съвсем празен, само с една дълга чертожна маса, друга по-малка маса, отрупана с книжа, и половин дузина столове. На камината имаше куп книги. Но импровизираната украса по стените развеселяваше това празно пространство: цяла серия планове и поредица от светли акварели, всеки лист от които беше закован с четири пирона. Това бяха проектите от чантата на Амлен, нахвърлени в Сирия — цялата му надежда за бъдещето; а акварелите бяха на госпожа Каролин — картини без каквито и да било претенции, но с твърде своеобразно чувство за колорит, местни пейзажи, типове и костюми, които бе забелязала и скицирала, когато придружаваше брат си. Два широки прозореца, с изглед към градината на дома Бовилие, осветляваха с ярка светлина тези безразборно разхвърляни рисунки, представляващи един друг живот, мечтата по едно древно общество, превърнато в прах, което скиците уверено и с математическа точност като че ли искаха отново да изправят на крака, подпирайки го със солидната основа на съвременната наука. Оказал се веднъж полезен, очаровал ги с неизчерпаемата си енергия, Сакар често се захласваше пред чертежите и акварелите, които го пленяваха, и непрекъснато искаше нови обяснения. Нещо огромно се зараждаше вече в главата му.