Една сутрин той завари госпожа Каролин сама, седнала пред малката масичка, която бе превърнала в свое бюро. Тя беше отчайващо тъжна, отпуснала ръце върху книжата.
— Какво да се прави? Всичко върви от зле по-зле… Аз все пък съм решителна. Но скоро всичко ще ни липсва изведнъж; най-много ме измъчва безсилието, в което брат ми изпада пред нещастие, защото е храбър и силен само в работата… Искаше ми се пак някъде да започна да давам уроци, за да му помогна малко. Търсих, но нищо не намерих… Все пак не мога да стана прислужничка.
Сакар никога не бе я виждал толкова сломена, отчаяна.
— Дявол да го вземе, няма да стигнете дотам! — извика той.
Тя поклати глава — нищо добро не очакваше сега от живота, който обикновено посрещаше смело, дори и в беда. А и Амлен, който се прибра в този момент, донесе лоша новина — отново неуспех; тя бавно зарони едри сълзи, свила юмруци върху масата, втренчила поглед пред себе си.
— А като си помисля — подхвърли Амлен, — че там има толкова много милиони, които ни чакат; само да има кой да ми помогне, за да бъдат спечелени!
Сакар се бе изправил пред един чертеж на сграда, издигаща се сред големи складове.
— Какво е това? — попита той.
— О, забавлявал съм се — обясни инженерът. — Това е проект на компанията, каквато мечтаех да създам — генерална компания на обединените параходства.
Той се въодушеви и разказа нови подробности. По време на дългото му пребиваване в Ориента забелязал колко лошо е организиран там транспортът. Няколко дружества в Марсилия се конкурирали и убивали едно друго, без да имат необходимите материални средства и удобни плавателни съдове; една от първите му идеи, свързана с всички други негови начинания, била да обедини тези дружества, да образува с тях една голяма компания с капитал от милиони, която да експлоатира цялото Средиземноморие и да господствува в него, откривайки линии до всички пристанища в Африка, Испания, Италия, Гърция, Египет и Азия, та чак до най-отдалечения бряг на Черно море. План на организатор с нюх и голям патриот — да се завладее и поднесе на Франция целият Ориент, извън това, че се привлича Сирия, в която се открива широко поле за неговите начинания.
— Обединенията, изглежда — прошепна Сакар, — днес са бъдещето… Те са толкова мощна форма на сдружаване! Три или четири малки предприятия, които едва живуркат поотделно, създават една жизнена, несъкрушима в процъфтяването си компания, когато се обединят… Да, утрешният ден е на големите капитали, на обединените усилия на многолюдните маси. Цялата индустрия, цялата търговия ще се превърнат в огромен универсален пазар, откъдето хората ще се снабдяват с всичко.
Пак се беше изправил, този път пред акварел, изобразяващ дива местност — планински проход, заприщен от огромна маса срутени скали, обрасли с храсти.
— О, о! — пак заговори той. — Ето го и края на света. Тук минувачите не се блъскат с лакти.
— Един проход в Кармел — отвърна Амлен. — Сестра ми рисува тази картина, докато аз проучвах този край.
После просто добави:
— Вижте какво, между варовиците и порфирите по целия склон на планината има богата жила сребърен сулфид. Да, цяла сребърна мина, която, ако се разработи, ще даде огромни печалби според моите изчисления.
— Сребърна мина! — повтори живо Сакар.
Все още натъжена и с очи, устремени в далечината, чула разговора им, госпожа Каролин заговори, сякаш пред очите й стоеше някакво видение: