— Кармел! Ах, каква пустиня, какви дни на самота! Пълно с миртови дървета и с жълтуги, мирише на хубаво, свежият въздух благоухае. Орли непрекъснато кръжат във висините… Толкова сребро е заровено в тази страна на ужасна мизерия! А би могло да има тълпи от щастливци, огромни строежи, раждащи се нови градове, целият народ да бъде възроден от труда.
— Лесно ще се прокара път от Кармел до Сен Жан д’Акр — продължи Амлен. — Вярвам, че ще бъде открито и желязо, тъй като в местните планини има много желязна руда. Разработил съм нов метод за обработка на рудата, който води до значителни икономии. Всичко е готово, само трябва да се намерят капитали.
— Дружество за експлоатация на сребърните мини в Кармел! — прошепна Сакар.
Сега инженерът с вдигнати очи започна да разглежда един по един чертежите, увлечен в делото на целия си живот, възбуден от мисълта, че докато тук дреме едно блестящо бъдеще, той е парализиран от безпаричие.
— Като начало са малките предприятия — подзе той. — Погледнете тези планове — това е големият удар, цяла железопътна мрежа, която прорязва Мала Азия от единия до другия край… Липсата на удобни и бързи съобщения е основната причина за застоя в тази толкова богата страна. Там няма да намерите нито един сносен път, пътуването и превозът на товари се извършват винаги с мулета или камили. Представете си каква рязка промяна ще настане, ако железопътни линии проникнат чак до края на пустинята! Индустрията И търговията ще се удесеторят, цивилизацията ще тържествува, Европа най-сетне ще разтвори вратите на Ориента… О, ако това поне малко ви интересува, можем да говорим подробно. И вие ще видите, ще видите!
И, разбира се, той не можа да се въздържи и веднага започна да обяснява. Проучил трасето на своята железопътна мрежа най-вече по време на пътуването си до Константинопол. Голямото, единственото затруднение било прекосяването на Тавърското било; но той бил обходил различните проходи и твърдеше, че имало възможност да бъде прокарано пряко и сравнително не много скъпо трасе. Впрочем не мислел да построи изведнъж цялата мрежа. Когато получи от султана концесия за целия строеж, разумно щяло да бъде да се построи най-напред централната линия, линията между Бруса и Бейрут през Ангора и Алеп. По-късно да се помнели за разклонението от Смирна до Ангора, както И за това от Трапезунд до Ангора през Ерзерум и Сиваш.
— А после, още по-късно… — продължи той.
Но не завърши, само се усмихна, не смеейки да каже докъде беше стигнал с дръзките си планове. Това беше неговата мечта.
— О, равнините в подножието на Тавър — подзе с бавен глас госпожа Каролин като събудена от сън, — какъв вълшебен сън, — какъв вълшебен рай! Само да разровиш земята и посевите избуяват. Овощните дървета, прасковите, черешите, смокините, бадемите кършат клони от плодове. А какви градини с маслинови и черничеви листа — истински гори! Колко естествен я лесен е животът в тази страна с чист въздух и вечно синьо небе.
Сакар започна да се смее звънко и жадно, както обикновено се смееше, когато надушеше богатство. И тъй като Амлен говореше и за други проекти, за създаването на банка в Константинопол, споменавайки, че там имал много силни връзки, особено с великия везир, той весело го прекъсна:
— Ами че това е рогът на изобилието; ще има да продаваме!
После много приятелски, опрял двете си ръце на раменете на госпожа Каролин, която продължаваше да седи, каза:
— Не се отчайвайте, госпожо! Аз толкова ви обичам, че ще направя с вашия брат нещо много хубаво за нас тримата, ще видите… Имайте търпение, почакайте!
През следващите месеци Сакар намери пак за инженера няколко малки работи; макар че беше престанал да говори за големи сделки, той навярно непрекъснато мислеше за тях, беше всецяло зает, двоумейки се пред поразяващия размах на начинанията. Пораждащата се между тях близост се засили от напълно естествения начин, по който госпожа Каролин започна да се грижи за неговото ергенско домакинство, разорявано от излишни разходи и лошо поддържано, въпреки многобройната прислуга. Той, който беше толкова сръчен навън, известен с ловкостта си в бъркотията на големите кражби, оставяше дома си в безредие, не обръщаше внимание на страшното прахосване на средства, което утрояваше разходите му; отсъствието на жена болезнено се чувствуваше и в най-дребните неща. Когато забеляза разхищенията, госпожа Каролин най-напред му даде съвети, после активно се намеси и го накара да направи две-три икономии; стигна се дотам, че един ден, смеейки се, той й предложи да му стане домоуправителка — защо не, нали беше търсила работа като домашна учителка? Така че защо да не приеме тази почтена длъжност, докато си намери някоя по-хубава. Предложението, направено шеговито, стана сериозно. Нима това не беше работа, нали по този начин щеше да подпомага брат си с триста франка, които Сакар искаше да й дава месечно? И тя прие, преобрази жилището за една седмица, уволни готвача и жена му, вместо тях нае само една готвачка, която заедно с камериера и кочияша трябваше да се справи с работата. Остави само един кон и една каляска, сложи ръка върху всичко, проверяваше сметките така грижливо и взискателно, че още в края на втората седмица успя да намали наполовина разходите. Той беше възхитен и шеговито казваше, че сега той й бил длъжен, че тя би трябвало да иска процент върху всички икономии, които правела.