Така започна една тясна дружба. На Сакар хрумна идеята да извадят винтовете, които затваряха вратата между двата апартамента; започнаха свободно да се изкачват по вътрешната стълба от едната трапезария в другата; и докато брат й работеше горе, затворен от сутрин до вечер, за да приведе в ред папките си с материали от Ориента, госпожа Каролин, оставяйки собственото си домакинство на единствената си прислужничка, слизаше по всяко време на деня долу и се разпореждаше като у дома си. Сакар се радваше, че вижда постоянно тази едра хубава жена, която прекосяваше стаите му с твърда и величествена походка, винаги засмяна, с развети бели коси около младежкото лице. Тя отново беше много весела, възвърна смелостта си да живее, откакто се чувствуваше полезна, запълнила времето си, непрекъснато заета. Без да се преструва на скромна, тя винаги бе облечена в черна рокля, в чийто джоб ясно звънтеше връзката с ключовете; явно я забавляваше мисълта, че учената жена философ е сега нищо повече от икономка, гувернантка на един прахосник, когото заобича така, както се обичат лошите деца. Той, много увлечен по едно време в нея, пресметнал, че е само четиринадесет години по-възрастен, се питаше какво би станало, ако някоя вечер я прегърне. Възможно ли бе от десет години, откакто е била принудена да избяга от съпруга си, който я удостоявал с толкова ласки, с колкото и плесници, тя да живее като странствуваща монахиня без мъж? Може би пътешествията са я предпазвали. Обаче той знаеше, че някой си Бодоан, приятел на брат й, търговец, останал в Бейрут, който скоро щял да се завърне, много я обичал и за да се ожени за нея, чакал смъртта на съпруга й, полудял от пиянство, затворен сега в болница. Очевидно този брак би узаконил една извинителна, почти законна връзка. Така че, щом тя си е имала един, защо той да не бъде вторият? Но Сакар си оставаше благоразумен. Намираше я толкова добра другарка, че често не виждаше в нея жената. Когато това прекрасно тяло минаваше край него, той си задаваше въпроса — какво ще стане, ако я целуна? И си отговаряше, че ще последват твърде обикновени неща, може би досадни, и затова отлагаше за по-късно този опит, стискаше силно ръката й, щастлив от нейната сърдечност.
После изведнъж госпожа Каролин изпадна в голяма печал. Една сутрин тя слезе много сломена, много бледа, със силно зачервени очи; от нея той не можа да узнае нищо; престана да я разпитва, защото тя упорито казваше, че и нямало нищо, че си била както всеки ден. Едва на другия ден разбра причината, когато видя горе у тях една покана, която оповестяваше брака на господин Бодоан с дъщерята на един английски консул, много младо и неизмеримо богато момиче. Ударът трябва да е бил страшно тежък, тъй като новината дошла само от тази банална покана, без никаква подготовка, без дори някакво сбогуване. Това беше истински удар в живота на нещастната жена, загуба на една далечна надежда, за която тя се хващаше в часове на отчаяние. Съдбата понякога е отвратително жестока — точно преди два дни бе научила, че съпругът и е починал, и цели два дена беше вярвала в осъществяването на мечтата си. Животът й се проваляше, тя беше съсипана. Същата вечер изпита и друго сътресение — както обикновено, преди да се прибере да спи, тя отиде при Сакар, за да уточнят някои домакински подробности за другия ден; той й заговори за нещастието, и то така съчувствено, че тя избухна в ридание, после, непреодолимо разнежена, изпаднала в някакво особено вцепенение, падна в обятията му и му се отдаде, без нито тя, нито той да изпитат радост. Когато се съвзе, тя не се разбунтува, но мъката и безкрайно се увеличи. Защо бе допуснала това? Тя не обичаше този човек, самият той надали я обичаше. При това възрастта и фигурата му бяха недостойни за тази нежност; и наистина некрасив и вече стар, този дребен, мургав човек я привличаше със своята подвижност, със своята необикновена активност; и макар че още нищо не знаеше за него, искаше и се да вярва, че е услужлив, много умен и способен да осъществи коректно, като всеки средно честен човек, плановете за грандиозните начинания на брат й. Само че какво глупаво падение! Тя, толкова благоразумна, закалена от суровия жизнен опит, способна да се владее, се бе отдала, без да знае защо и как, обляна в сълзи като сантиментална гризетка! Най-лошото бе, че се чувствуваше не само изненадана, но почти разгневена от това приключение. Когато, мъчейки се да я утеши, той заговори за господин Бодоан като за стар любовник, чиято долна изневяра заслужава само забрава, тя възрази, като се закле, че никога не е имало нищо между тях; той отначало помисли, че тя лъже от женска гордост, но тя повтори клетвата си с такава убедителна сила и хубавите и очи бяха така бистри от откровеност, че той най-сетне се убеди в истинността на тази история, повярва, че от честност и достойнство тя не е искала да му се отдаде до брака, а на мъжа, след две години търпеливо чакане, най-сетне му омръзнало и се оженил за друга, съблазнен от младостта и богатството. И стана нещо странно — това откритие, това убеждение, което би трябвало да развълнува Сакар, напротив, го хвърли в някакво смущение — така силно почувствува глупавата случайност на своя успех. Впрочем те не повториха, защото, изглежда, нито единият, нито другият го желаеше.