Дори госпожа Каролин, която беше здравомислеща и толкова твърда, че не се поддаваше на много разпалените въображения, все пак се увличаше от този ентусиазъм, не виждаше ясно преувеличението. Всъщност думите на Сахар ласкаеха любовта й към Ориента, тъгата й по тази прекрасна страна, където се бе чувствувала щастлива; и без някаква сметка, но като логична последица именно тя със своите цветущи описания и богати сведения разпалваше все повече страстта на Сакар. Заговореше ли за Бейрут, където бе живяла три години, тя не можеше да спре: Бейрут в подножието на Ливанската планина, върху дългия бряг с червен пясък и срутени скали; Бейрут с неговите амфитеатрално разположени къщи сред просторни градини, един прекрасен рай, засаден с портокали, лимони и палми. След това всички ония крайбрежни градове: на север Антиохия, изгубила своето великолепие, на юг Сайда, древният Сндон, Сен Жан д’Акр, Яфа и Тир, сегашният Сур, въплътил историята на всички тия градове, Тир, чиито търговци са били истински царе, чиито мореплаватели са обикаляли Африка, Тир, който със своето затрупано от пясъци пристанище днес представлява поле от развалини, пепелище от дворци, с разпръснати тук-таме жалки рибарски колиби. Тя навсякъде бе придружавала брат си, познаваше Алеи, Ангора, Бруса, Смирна, дори Трапезунд; беше живяла един месец в Ерусалим, заспал сред светите места, последва месеца в Дамаск, царя на Ориента, разположен в центъра на просторна равнина, търговски и промишлен град, който керваните от Мека и Багдад превръщат в гъмжащ мравуняк. Тя познаваше също долините и планините, селата на маронитите и друзите, накацали по платата, забутани в дъното на проходи; беше видяла обработени нивя и безплодни земи. И от най-затънтените кътове, и от немите пустини, и от големите градове тя бе запазила съшия възторг от неизчерпаемата и богата природа и същия гняв срещу глупавите и лоши хора. Колко много неизползувани или разпилени природни богатства! Разказваше за големите налози, които смазвали търговията и индустрията, за глупавия закон, който ограничавал до определена сума влагането на капитали в земеделието, за изостаналостта на селяните, които обработвали земята с рала, каквито са има ли още преди Христа, и за невежеството, в което и сега тънат милиони хора, подобни на слабоумни, недоразвити деца. В миналото крайбрежието изглеждало тясно, градовете опирали един до друг. Сега, когато животът се пренесъл на Запад, онзи район приличал на огромно, изоставено гробище. Нито училища, нито пътища, най-лошо управление, продажно правосъдие, отвратителен административен персонал, много тежки данъци, безсмислени закони, мързел и фанатизъм, освен това непрекъснати сътресения от граждански войни и кланета, които унищожават цели села. Разказвайки за всичко това, тя се възмущаваше, питаше дали е позволено да се занемарява така творбата на природата, една благословена земя, този очарователен край с най-различен климат — тропически в равнините, умерен в склоновете на планините, студен във вечно заснежените високи върхове. И нейната любов към живота, нейната неумираща надежда я караше да се вълнува при мисълта, че науката и финансовите операции биха могли като с всемогъща вълшебна пръчка изведнъж да пробудят тази спяща земя.
— Погледнете! — извика Сакар. — В този проход Кармел, който вие сте нарисували тук, където има само камъни и храсти, след като започнем да експлоатираме сребърната мина, отначало ще изникне село, а после град… Ще разчистим и всички тия заринати в пясък пристанища, ще ги защитим с големи насипи. Дълбоко газещи кораби ще хвърлят котви там, където днес и лодките не смеят да акостират… И ще видите как ще възкръснат тия обезлюдени равнини, тия пустинни клисури, когато ще ги прекосяват нашите железопътни линии; да, ще видите едно истинско възкресение! Нивята ще бъдат разорани, пътища и канали ще се прокарат, вози градове ще изникнат от земята, най-сетне животът ще се възвърне така, както се възвръща в болно тяло, когато в изпразнените му вени се прелее нова кръв… Да, парите ще направят чудеса.
И в кънтенето на този пронизващ глас госпожа Каролин виждаше наистина да се надига предричаната цивилизация. Тези сухи чертежи, тези геометрични линии оживяваха, изпълваха се с народ: това беше някогашната й мечта за един Ориент, измит от нечистотията, измъкнат от невежеството, наслаждаващ се на плодородната земя, на очарователното небе и заедно с това на всички постижения на науката. Тя вече бе присъствувала на чудото с Порт Саид, който за толкова малко години изникна върху гол плаж, отначало като селище от бараки за малкото работници в първите дни, после в двухиляден град, в десетхиляден град с къщи, с огромни магазини, с гигантски вълнолом, оживен и благоденствуващ благодарение на упоритостта на човешкия мравуняк. Точно това тя виждаше сега да изниква пак, непреодолимото движение напред, напорът на обществените сили, които се втурват за възможно повече щастие, необходимостта да се действува, да се напредва, без да се знае къде точно, но така или иначе към благосъстояние, към по-добри условия за живот; тя виждаше земното кълбо разтърсено от мравуняка, който възстановява къщата си, и непрекъснатия труд, завоювал нови радости и удесеторил възможностите на човека, усвоявайки за него всеки ден все повече земя. Парите, подпомагайки науката, осъществяват прогреса.