Така че една сутрин Сакар отиде при принцесата и като приятел и делови човек й обясни смисъла и механизма на банката, за която мечтаеше. Той й разказа всичко, изложи плановете на Амлен, като не пропусна нито едно от предприятията в Ориента. Дори, отдал се на своята слабост да се опиянява от собствения си ентусиазъм и да вярва в пламенното си желание, че ще успее, той заговори за безумната мечта да бъде преместен папата в Ерусалим, описа окончателната победа на католицизма, когато папата, седнал на трона в светите места, ще владее света, обезпечен с огромен бюджет благодарение на създадената съкровищница на гроба господен. Принцесата, която беше много набожна, бе поразена само от последния проект, тези коронен завършек, чието химерично величие блазнеше болното й въображение, което я караше да хвърля милионите си за благотворителни домове, потънали в необикновено голям и излишен разкош. Точно по това време католиците във Франция бяха поразени и разгневени от споразумението, сключено между императора и краля на Италия, по силата на което той се задължаваше при известни условия да изтегли от Рим френските окупационни войски; това, разбира се, означаваше, че Рим се предоставя на Италия и те вече виждаха папата изгонен, доведен до просяшка тояга, да скита из градовете; какъв необикновен изход, ако папата стане първосвещеник и цар на Ерусалим, закрепил се там и поддържан от банка, в която християните от цял свят ще считат за чест да бъдат акционери! Беше толкова прекрасно, че принцесата обяви идеята за най-величествената на века, достойна да развълнува всеки благороден и вярващ човек. Струваше й се, че успехът е неизбежен, поразителен. Започна още повече да уважава инженер Амлен, когото и преди почиташе заради набожността му. Но ясно отказа да участвува в сделката, искаше да си остане вярна на клетвата, която бе дала — да върне на бедните милионите, които притежаваше, без да извлича от тях полза нито за сантим; единственото й желание бе тези пари от борсова игра да се загубят, да се погълнат от мизерията като някаква отровна вода, която трябва да изчезне. Доводът, че бедните ще бъдат облагодетелствувани от печалбата, съвсем не я трогваше, дори я разгневяваше. Не, не, прокълнатият извор трябва да пресъхне — тя нямала друга цел в живота си.
На разочарования Сакар не му оставаше нищо друго, освен да използува нейната благосклонност за едно разрешение, за което досега напразно бе молил настойчиво. Имаше намерение да настани тук службите на Световната банка веднага след учредяването; всъщност тази диря му бе подсказана от госпожа Каролин, защото на него му се струваше, че трябва нещо по-голямо, искаше му се веднага дворец. Ще се задоволят с остъкляване на двора, за да го превърнат и централен хол; ще превърнат в канцеларии целия партерен етаж, конюшните, навесите; на първия етаж неговият салон ще служи за заседателна зала, а трапезарията му и шест други стаи ще направят пак канцеларии, топ ще си запази само спалнята и тоалетната; готов бе да живее горе при Амленови, да яде при тях и с тях да прекарва вечерите; така че със скромни средства ще устроят банката в това наистина малко тясно, но сериозно помещение. Принцесата, като собственица, отначало бе отказала, защото изпитвала омраза към всяка парична сделка — нейният покрив никога нямало да приюти такъв ужас. Но днес, когато религията бе замесена в сделката, когато бе развълнувана от величието на крайната цел, тя се съгласи. Това беше извънредно голяма отстъпка и тя леко изтръпваше при мисълта за дяволската машина на тази кредитна банка, на тази фирма за борсова игра и ажиотаж, на която позволяваше да се настани под нейното жилище, за да всява разорение и смърт.
Най-сетне, една седмица след този несполучлив опит, Сакар се зарадва, когато работата, толкова препъвана с препятствия, изведнъж се уреди за няколко дни. Една сутрин Дегремон дойде да му каже, че отвсякъде получил съгласие и че могли да започнат. Веднага за последен път разгледаха проектоустава и редактираха договора за образуването на дружеството. И за Амленови това бе добре дошло, защото животът им започваше да става тежък. От година вече братът мечтаеше само за едно — да стане инженер съветник на голяма кредитна къща и, както сам казваше, щял да има грижата да докара вода за воденицата. Малко по малко страстта на Сакар обзе и него, той гореше от същата възбуда и същото нетърпение. С Каролин бе станало обратното: след като се бе ентусиазирала от идеята за прекрасните и полезни дела, които щяха да извършат, сега изглеждаше по-студена и бе замислена, откакто навлязоха в трънаците и тресавището на изпълнението. Нейната голяма мъдрост и честната й природа подушваха всички видове тъмни и нечисти прояви; тя се безпокоеше най-вече за своя брат, когото обожаваше и понякога на смях наричаше „голям глупак“, макар че бе начетен; тя ни най-малко не се съмняваше в почтеността на техния приятел, който бе толкова загрижен за съдбата им, обаче имаше знаменателното усещане за несигурна почва, страхуваше се от пропадане и потъване при първата погрешна стъпка.