— Хайде — каза му тя весело, като го целуна, — трябва и аз да направя нещо за тебе, не бива само ти да се мъчиш!
Той склони и решиха тя веднага да отиде в Батиньол, на улица „Льожандр“, където живееха родителите й, и да се върне с пари, за да може той още тази вечер да плати. Като я изпращаше на стълбището развълнуван, сякаш й предстоеше голяма опасност, те трябваше да се отдръпнат, за да мине Юре, който най-сетне пристигаше. Когато бе отново в редакционната зала, за да довърши хрониката си, той чу силен шум от гласове, които крещяха в кабинета на Жантру.
В този час Сакар пак беше всемогъщ, отново господар, който иска да му се подчиняват, като знаеше, че държеше всички чрез надеждата за печалба и страха от загуба в играта за огромно богатство, която разиграваше заедно с тях.
— О, ето ви! — извика той, като забеляза Юре. — Нима се забавихте в Камарата, за да поднесете на големия човек вашата статия в рамка?… Знайте, че до гуша ми дойде от вашето кадене с тамян, ще му счупите главата с кандилницата; чаках ви, за да ви кажа, че турям край на това, ще трябва за в бъдеще да ни давате друго нещо.
Объркан, Юре погледна Жантру. Но той, твърдо решил да не си навлича неприятности, като го подкрепя, със зареян поглед рошеше с пръсти хубавата си брада.
— Как друго нещо? — можа най-сетне да отвърне депутатът. — Ами аз ви давам това, което ми бяхте поискали!… Когато взехте този вестник, орган на католицизма и реализма — „Есперанс“, който водеше ожесточена борба срещу Ругон, вие ме помолихте да напиша поредица от похвални статии, за да докажем на вашия брат, че нямате намерение да му бъдете противник, и едновременно с това ясно да очертаем новата линия на вестника…
— Точно линията на вестника — подзе Сакар още по-рязко, — обвинявам ви, че излагате именно линията на вестника… Нима мислите, че ще стана подвластен на брат си? Наистина никога не съм скривал възторга и признателната си любов към императора, не забравям какво му дължим всички и това, което лично аз му дължа. Само че не да се атакува империята, а, напротив, да се изпълнява дългът на верния гражданин, да се сигнализира за допуснатите грешки… Ето я линията на вестника: преданост към династията, но пълна независимост по отношение на министрите, тия амбициозни личности, които се стараят и си съперничат само за да спечелят благоволението на Тюйлери.
И той се увлече в разбор на политическото положение, за да докаже, че императорът бил зле съветван. Той обвиняваше Ругон, че е загубил някогашната си властна енергия, вярата си в абсолютната власт и че освен това се примирявал с либералните идеи с единствената цел да запази своя портфейл. А той се биеше с юмрук в гърдите, наричайки се неизменен бонапартист още от самото начало, който вярва в преврата и е убеден, че спасението на Франция днес, както и в миналото, е в гения и силата на един човек. Да, по-добре е да помагат за развитието на неговия брат, отколкото да оставят императора да се самоубие с нови отстъпки, по-добре е той да обедини непримиримите привърженици на диктатурата, да се сближи с католиците, за да избегне бързия провал, който той предвиждаше. А Ругон да внимава, защото „Есперанс“ може да поднови кампанията си в полза на Рим.
Юре и Жантру го слушаха изумени от гнева му, те никога не бяха предполагали, че Сакар има толкова пламенни политически убеждения. Юре се опита да защити последните мероприятия на правителството.
— Ами! Драги мой, ако империята върви към свобода, то е, защото цяла Франция върви решително натам!… Императорът е увлечен, Ругон е принуден да го следва.
Но Сакар минаваше вече към други нападки, без да се мъчи да вложи някаква логика в своите атаки.
— Ето, вижте нашата външна политика, тя е окаяна… От времето на договора във Вила Франка, след Солферино, Италия ни мрази, че не изведохме докрай кампанията и не й дадохме Венеция; и се стигна дотам, тя се съюзи с Прусия, уверена, че ще й помогне да победи Австрия… Когато войната избухне, вие ще видите какъв шум ще се вдигне и колко ще ни бъде неприятно на нас; още повече че направихме голяма грешка, като оставихме Бисмарк и крал Вилхелм да завладеят херцогствата по време на конфликта с Дания, въпреки един подписан от Франция договор — това е плесница, не ни остава нищо друго, освен да дадем и другата си буза… Ах, войната е сигурна, вие си спомняте как спадна курсът на френските и италианските фондове през миналия месец, когато се предположи, че ще се намесим в германския въпрос. След не повече от петнадесет дни Европа ще пламне.