Все повече и повече изненадан, Юре възрази въпреки навика си:
— Вие говорите като вестниците на опозицията, а все пак не искате „Есперанс“ да върви след „Льосиекл“ и другите… Не ви остава нищо друго, освен по примера на тия вестници да загатвате, че императорът се е унизил относно херцогствата и е позволил на Прусия да се разширява безнаказано само защото дълги месеци държи в бездействие цяла армия в Мексико. Хайде, признайте честно, ако свършим с Мексико и нашите войски се върнат… И после, аз не ви разбирам, скъпи мой. Ако искате, запазете Рим за папата, защо се правите на недоволен от бързо сключения мир във Вилафранка? Венеция на Италия, но това значи в Рим не по-късно от две години, вие го знаете като мене; и Ругон го знае също така, макар че от трибуната уверява хората в противното.
— О, вие сам виждате, че е измамник! — извика гордо Сакар. — Никога няма да пипнат папата, чувате ли, без цяла католическа Франция да се надигне, за да го защити… Ние ще му предоставим нашите пари, да, целия капитал на Световната банка! Аз имам план, нашето дело е там, а ако продължавате да ме дразните, ще ме предизвикате да кажа неща, за които още не искам да говоря.
Силно заинтересован, Жантру изведнъж наостри уши, започвайки да разбира, мъчейки се да извлече полза от всяка мимоходом уловена дума.
— Най-сетне — подзе Юре — аз искам да зная какво да пиша в моите статии, така че трябва да се разберем… Искате ли да се намесваме или искате да не се намесваме? Ако сме за спазване на принципа на националностите, с какво право ще ходим да се бъркаме в работите на Италия и на Германия?… Искате ли да открием кампания срещу Бисмарк? Да, в името на нашите застрашени граници…
Но Сакар, излязъл извън себе си, се изправи и избухна.
— Какво искам ли, искам Ругон повече да не се подиграва с мене… Защо ли? Ами заради всичко, което направих досега. Купих вестник, най-върлия от неприятелите му, превърнах го в орган, предан на неговата политика, а вас оставих в продължение на месеци да го възпявате. А този тип никога не ни е помогнал, аз все още чакам услуга от него!
Депутатът боязливо подхвърли, че там, в Ориента, подкрепата на министъра извънредно много е подпомогнала инженер Амлен, като му отваряла всички врати и упражнявала натиск върху известни лица.
— Оставете ме, моля, на мира! Иначе той не можеше да постъпи… Но нима някога ме е предупредил в навечерието на някое повишение или намаление на курсовете той, който е в толкова изгодно положение, че всичко знае? Я си спомнете! Аз десетки пъти съм възлагал да го подпитвате — нали го виждате всеки ден, а досега все още не сте ми донесли едно истинско полезно сведение… Няма да ви бъде толкова тежко да ми предадете от него една думичка.
— Разбира се, но той не обича така, казва, че тези работи били търгашество, за което после човек винаги се разкайва.
— Хайде де! Толкова ли е честен с Гундерман? Прави се на почтен с мене, а осведомява Гундерман.
— О, с Гундерман, разбира се! Всички имат нужда от Гундерман, без него не биха могли да сключат нито един заем.
В миг Сакар, тържествуващ, започна силно да пляска с ръце.
— Ето, стигнахме, вие признавате! Империята е продадена на евреите, на мръсните евреи. Всичките ни пари са осъдени да паднат в техните хищни лапи. На Световната банка не й остава нищо друго освен да се срине пред тяхното всемогъщество.
И той изля наследствената си омраза, поднови своите обвинения срещу тази раса от търговци и лихвари, бродещи от векове сред народите, чиято кръв пият като паразитите на крастата и шугата, като напредват, въпреки оплюванията и ритниците, към сигурно завладяване на света, който ще покорят един ден с непобедимата сила на златото. И той се ожесточаваше най-вече срещу Гундерман, като се отдаваше на старата си злоба, на неосъщественото си бясно желание да го повали, макар да предчувствуваше, че този човек е граничният камък, на който ще си разбие главата, ако някога влезе в бой с него. Ах, този Гундерман! Един прусак по душа, макар че е роден във Франция! Той навярно е на страната на Прусия, която на драго сърце би подкрепил с парите си, а може би дори я подпомагаше тайно. Нали една вечер се бе осмелил да каже в един салон, че ако някога избухне война между Прусия и Франция, французите ще бъдат победени.