След като помоли един колега да прегледа неговите коректури, Жордан тръгна с жена си. Впрочем Сакар и Юре също излязоха. Когато бяха на улицата, точно пред вратата на вестника спря купе, от което видяха да слиза баронеса Сандорф, която ги поздрави с усмивка и пъргаво тръгна към редакцията. Понякога тя посещаваше Жантру. Сакар, когото силно възбуждаше със своите големи, обкръжени със синьо очи, бе готов да се върне.
Горе в кабинета на директора баронесата не пожела дори да седне. Като минавала, била дошла да го поздрави, с единствената цел да го попита дали знае нещо ново. Въпреки че той сега заемаше такъв пост, тя продължаваше да се отнася към него както по времето, когато той ходеше всяка сутрин при баща й, господин Ладрикур, и с дълбоки поклони като борсов комисионер чакаше да получи някой ордер. Баща й беше възмутително груб и тя не можеше да забрави ритника, с който той бе изхвърлил навън Жантру, когато бе изпаднал в ярост след една голяма загуба. А сега, когато той бе при извора на новините, тя отново бе станала близка с него и се мъчеше да го разпитва.
— Е, няма ли нещо ново?
— Вярвайте ми, нищо не зная.
Но тя продължаваше да го гледа с усмивка, уверена, че той не иска да каже нищо. За да го принуди към откровеност, заговори за тази глупава война, която можеше да избухне между Австрия, Италия и Прусия. Спекулата се развихряше, започваше страшно спадане на италианските фондове, както и на всички други ценни книжа. Била доста загрижена, защото не знаела докога да следи това явление, тъй като вложила значителни суми до следващата ликвидация.
— Вашият съпруг не ви ли осведомява? — попита шеговито Жантру. — Нали той заема отговорно място в посолството.
— О, моят съпруг! — прошепна тя с презрителен тон. — От моя съпруг аз нищо вече не мога да изтръгна.
Той още повече се развесели, подхвърли и други думи, дори намекна за главния прокурор Делкамбр, любовника, който, както се говореше, плащал загубите й, когато тя решавала да ги плати.
— Ами и приятелите ли не знаят нищо, нито тия от двореца, нито тия от Върховния съд?
Тя се престори, че не е разбрала, и с умоляващ тон продължи да говори, като не го изпускаше из очи:
— Хайде, бъдете любезен… вие знаете нещо.
В бясното си увлечение по всички фусти, нечисти и елегантни, които се докосваха до него, той веднъж се бе опитал да купи, както сам грубо се изразяваше, тази отчаяна борсова играчка, която се държеше с него толкова фамилиарно. Но още при първата дума, при първия жест тя се бе възмутила с такова отвращение и с такова презрение, че той се закле да не повтаря опита. С този човек, когото баща й посрещаше с ритници! О, никога! Тя не бе стигнала още дотам.
— Любезен? Защо да бъда любезен? — каза той смутено, като се смееше. — Вие никога не сте била любезна към мене.
Тя веднага стана отново сериозна, със суров поглед. Обърна му гръб, за да си тръгне, когато той с досада, мъчейки се да я оскърби, добави:
— Нали сте срещнали Сакар на вратата? Защо не попитахте него, тъй като той нищо няма да ви откаже?
Тя рязко се обърна.
— Какво искате да кажете?
— Боже мой, разбирайте ме както ви е угодно… Хайде, не бъдете толкова потайна, аз съм ви виждал в дома му, а аз го зная!
Тя се разбунтува от възмущение, оцелялата гордост на рода и се надигаше от мътното дъно, от калта, в която всеки ден по малко я завличаше страстта и. Обаче не избухна, просто каза с ясен и груб глас:
— О, така ли, мили мой, за каква ме вземате? Вие сте луд… Не, не съм любовница на вашия Сакар, защото не пожелах.
И тогава той й се поклони като възпитан и културен човек.
— О, госпожо, вие сте направили най-голямата грешка. Вярвайте ми и ако пак имате възможност, не пропускайте случая, защото вие, която винаги сте на лов за сведения, ще ги намирате много лесно под възглавницата на този именно господин… О, боже мой! Да, там ще бъдете като в гнездо, ще трябва само да бъркате с хубавите си пръсти.
Тя взе всичко на смях, примирила се с неговия цинизъм. Когато му стисна ръката, той почувствува своята съвсем студена. Истина ли е, че тази жена с толкова червени устни, за която казваха, че била ненаситна, се задоволява само със задълженията си с ледения и костелив Делкамбр?
Месец юни изтече. На петнадесети Италия бе обявила война на Австрия. От друга страна, Прусия за по-малко от две седмици с мълниеносен поход окупира Хановер, завладя Хесен, Баден и Саксония, като връхлетя ненадейно върху невъоръженото население. Франция не се помръдна, добре осведомените хора шушукаха тихо на Борсата, че тайно споразумение я свързвало с Прусия, откакто Бисмарк ходил при императора в Биариц; и загадъчно се говореше за компенсациите, с които ще се заплати нейният неутралитет. Обаче спадането продължаваше катастрофално. На 4 юли се получи новината, че австрийците са претърпели поражение при Садова. Този внезапен гръм порази всички ценни книжа. Очакваше се войната да продължи ожесточено, защото Австрия, бита от Прусия, беше победила Италия при Кустоца; говореше се още, че тя събирала остатъците от своята армия, като изоставяла Бохемия. На Борсата ордерите за продажба валяха като дъжд, но вече нямаше купувачи.