На другия дек още в седем часа Юре беше при Сакар и му разказваше как бе действувал на малката борса на тротоара пред пасажа на Операта, където купил максимума, стараейки се все пак да не повиши много курсовете. Неговите ордери възлизаха на един милион, но тъй като двамата смятаха, че ударът е още много скромен, решиха да продължат кампанията. Имаха на разположение целия предобед, обаче най-напред се нахвърлиха върху вестниците, треперейки да не намерят новината, някаква бележка или просто един ред, който ще провали комбинацията им. Не, пресата не знаеше нищо, беше още заета изцяло с войната, препълнена с телеграми, които даваха дълги подробности за битката при Садова. Ако никакъв слух не се разнесе до два часа следобед, ако имаха на разположение един час след откриването на Борсата, дори само половин час, ще направят удара, ще ограбят еврейството, както казваше Сакар. Отново се разделиха, всеки побягна в своята посока, за да хвърли други милиони в битката.
Тази сутрин Сакар прекара в обиколки из улиците, като душеше въздуха; почувствувал голяма нужда от движение, бе освободил колата си още след първата обиколка. Той посети Колб, при когото звънтенето на златото приятно блазнеше ухото му като някакво обещание за победа: има сили да не каже нищо на банкера, който не знаеше нищо. После отиде при Мазо, не за да даде нов ордер, а просто да се престори, че е загрижен за този, който бе дал снощи. И тук още нищо не знаеха. Само малкият Флори го разтревожи, защото упорито се въртеше около него: единствената причина бе искреният възторг на младия чиновник към финансовия гений на директора на Световната банка; понеже госпожица Шушу вече му струваше много скъпо, Флори започна да прави дребни борсови операции, мечтаеше да узнае какви нареждания дава неговият голям човек, за да се включи в играта му.
Най-сетне, след като набързо обядва у Шампо, където с дълбока радост изслуша песимистичните оплаквания на Мозер и на самия Пийро, предсказвайки ново спадане на курсовете, Сакар още в дванадесет и половина часа бе на площада пред Борсата. Той искаше да види как идва народът, както сам се изразяваше. Беше непоносимо горещо, жаркото слънце падаше отвесно, огряваше стъпалата и с отраженията си нагряваше като в пещ тежкия въздух в перистила; празните столове пращяха в тази жега, а пък спекулантите стояха прави, търсеха тънките сенки на колоните. Под едно дърво в градината той забеляза Буш и госпожа Мешен, които започнаха оживено да разговарят, щом го видяха, дори му се стори, че двамата се готвят да тръгнат към него, но след това се отказаха: дали знаеха нещо тия долни вехтошари, постоянно търсещи паднали в калта ценни книжа? Тази мисъл го накара да изтръпне за миг. Но нечий глас го повика и на една пейка откри Можандр и капитан Шав, които се караха, обвинявайки се един друг; Можандр сега се подиграваше на мизерно дребната игра на капитана за един наполеон, спечелен в брой като в някое провинциално кафене при ожесточена игра на пикет: нима днес той не би могъл да рискува с по-сериозна операция, която сигурно ще има успех? Нали бе ясно като бял ден, че спадането ще продължи? И затова той викаше Сакар за свидетел: нали курсът ще спада? Той бе застанал твърдо на тази позиция, толкова уверено, че би могъл да заложи цялото си състояние. Запитан така направо, Сакар отвърна с усмивки, с неопределени клатения на главата, съжалявайки, че не може да предупреди този добър човек, когото познаваше като много работлив и благоразумен, когато продаваше брезенти; но нали се бе заклел да пази пълно мълчание и бе яростно увлечен в играта, като комарджия, който не иска да прекъсне шанса. После вниманието му се отклони в друга посока: зададе се купето на баронеса Сандорф, той го проследи с поглед и видя, че този път спира на улица „Банк“. Изведнъж си спомни за барон Сандорф, съветника в посолството на Австрия: баронесата положително знаеше и сега всичко ще провали с някаква женска необмислена постъпка. Той прекоси улицата, започна да обикаля колата, която, неподвижна и безмълвна, изглеждаше мъртва с тоя кочияш, вдървен на капрата. Но скоро едно от прозорчетата се спусна и той се приближи учтиво, като се поклони.