— Е, господин Сакар, още ли ще спадаме?
Той помисли, че е въдица.
— Ами да, госпожо.
После, тъй като тя го гледаше загрижено, с мигане на очите, което му беше известно като характерно за играчите, той разбра, че и тя нищо не знае. Вълна от топла кръв нахлу в главата му и му стана приятно.
— Значи, господин Сакар, няма да ми кажете нищо?
— Вярвайте ми, госпожо, нищо повече от това, което вие вече навярно знаете…
И той се отдалечи, мислейки си: „Ти не бе любезна с мене, сега изпий горчивата чаша! Може би друг път ще бъдеш по-мила.“ Никога досега не бе я чувствувал толкова желана, беше уверен, че ще дойде време да я притежава.
Като се върна на площада пред Борсата, той съзря отдалече Гундерман, който вървеше по улица „Вивиен“, и сърцето му отново изтръпна. Макар че беше още далече и фигурата му изглеждаше дребна, нямаше никакво съмнение, че е той — вървеше със свойствената си бавна походка, вирната нагоре глава с мъртвешки бледо лице, като не поглеждаше никого, сякаш само той царуваше над тълпата. Сакар започна да го следи с ужас и да тълкува всяко негово движение. Като видя, че Натансон се приближава към него, Сакар помисли, че всичко е загубено. Но борсовият посредник си тръгна със смутен вид и той пак се обнадежди. Намираше, че банкерът изглежда както винаги. И изведнъж сърцето му затуптя от радост: Гундерман влезе при сладкаря, за да купи бонбони за внучките си; това беше положителен признак — там той никога не влизаше в дни на криза.
Удари един часът, камбаната оповести отварянето на пазара. Това бе незабравим ден, велик ден на провал от ония катастрофални дни при повишаване, които са толкова редки, че оставят легендарен спомен. В убийствената горещина отначало курсовете продължиха да падат. После неочаквани, единични покупки като пушечни изстрели преди започването на атаката предизвикаха изненади. Обаче операциите все пак бяха мудни поради всеобщото недоверие. Покупките зачестиха, разпалваха се във всички страни — и при посредниците, и в залата; чуваха се само гласовете на Натансон, който бе в колонадата, на Мазо, на Жакоби, на Деларок, които бяха в центъра; те викаха, че купуват всички видове ценни книжа по всякакви цени; това предизвика настръхване, нарастващо вълнение, обаче никой не се осмеляваше да рискува в бъркотията на този неочакван обрат. Курсовете леко се покачиха, Сакар има време да даде нови ордери на Натансон чрез Масиас. Помоли и малкия Флори, който минаваше тичешком, да предаде един фиш на Мазо, на когото възлагаше да купува, непрекъснато да купува; така че като прочете фиша, Флори с пълна вяра последва играта на своя голям човек и купи ценни книжа за своя сметка. И в тази минута, в два часа без четвърт, гръм разтърси цялата Борса: Австрия отстъпва Венеция на императора, войната беше свършила! Откъде идеше тази новина? Никой не знаеше, тя се разнасяше едновременно от всички уста, дори от самите улици. Някой я бе донесъл, всички я повтаряха в един глас, който растеше като шума на прилива при равноденствие. С яростни скокове курсовете започнаха да се покачват сред страхотна врява. Преди камбаната да удари за затваряне, те се покачиха с четиридесет, с петдесет франка. Настана невъобразима бъркотия, подобна на такава битка, в която всички — и войници, и офицери — се хвърлят да спасяват кожата си, оглушали и ослепели, нямащи вече ясно съзнание за положението.
По челата на хората струеше пот, неумолимото слънце нагряваше стълбите и Борсата сякаш бе обхваната от пламъците на пожар.
И при ликвидацията, когато успяха да направят изчисления, установиха, че катастрофата е огромна. Бойното поле беше осеяно с ранени и с развалини. Мозер, който игра на понижение, беше сред най-засегнатите. Пийро скъпо бе заплатил своята слабост, защото за пръв път не бе повярвал в повишението. Можандр загуби петдесет хиляди франка, първата му значителна загуба. Баронеса Сандорф трябваше да заплати толкова големи разлики, че Делкамбр, както разправяха, отказал да даде парите; тя съвсем бе пребледняла от гняв и омраза единствено към съпруга си, съветника в посолството, който е имал телеграмата в ръцете си дори преди самия Ругон, но не й бе казал нищо. Но най-вече голямата банка, еврейската банка, бе претърпяла страшно поражение, истински провал. Твърдяха, че лично Гундерман загубил осем милиона. Този факт поразяваше всички — защо не е бил предупреден? Нали той беше неоспоримият господар на пазара, който се отнасяше към министрите като към свои чиновници, държеше под своя зависимост цели държави. Беше един от ония необикновени случаи, при които случайността предизвиква големи удари. Беше станал един непредвиден, глупав провал, извън всякакъв разум и каквато и да било логика.