След като писа половин час, наложи се да търси един документ, който я накара да потъне задълго в папки, натрупани на масата. Тя стана, отиде да рови в другите документи и се върна да седне с пълни ръце. И както подреждаше хвърчащи листове, попадна на религиозни картини — божия гроб в ярки цветове, молитва с моменти от Христовите страдания и мъчения, молитва, която се прави в случай, когато душата е в опасност. И тя си спомни, че брат й, като голямо набожно дете, бе купил тези картини в Ерусалим. Обзе я внезапно вълнение и сълзи измокриха бузите й. Ах, този толкова интелигентен, толкова дълго време непризнаван брат! Той е щастлив, че вярва, че не се присмива на този божи гроб, изобразен като наивна картинка върху кутия за бонбони, и черпи спокойствие и сила във вярата от тази молитва, римувана в сладникави стихове! Тя си го представяше много доверчив и може би много лесен за измамване, обаче толкова праволинеен, толкова спокоен човек, който никога не се бунтува, дори не се съпротивлява. А самата тя, която не вярваше, която изгаряше в четене и се разсипваше в размишления, с каква страст в часове на слабост си пожелаваше да е така простодушна и наивна като него, че да може да приспива кървящото си сърце, като повтаря по три пъти сутрин и вечер детската молитва, обрамчена от пироните и копието, венеца и гъбата на Христовото страдание.
Още на другия ден след жестоката случайност, която й откри връзката на Сакар с баронеса Сандорф, тя с цялата си воля си наложи да бъде непреклонна, за да устои на изкушението да ги дебне и да узнава подробности. Тя не беше съпруга на този човек, а и съвсем не желаеше да му бъде страстно привързана любовница, готова от ревност да прави скандали; но нещастието й беше, че продължаваше да не го отблъсква при тяхната непрекъсната интимност. Това се дължеше на спокойния, просто сърдечния начин, с който отначало започна тяхното приключение: едно приятелство, което неизбежно води до всеотдайност, както се случва между мъжа и жената. Тя не беше на двадесет години, беше станала много толерантна след суровия опит от брака си. Сега, на тридесет и шест години, толкова мъдра и уверена, отърсена от всякакви илюзии, не можеше ли да затваря очи, да се отнася повече като майка, отколкото като любовница към този приятел, на когото се бе отдала в късна младост, в минута на душевно униние, и който също беше прехвърлил годините за приключения? Понякога тя си повтаряше, че хората придават голямо значение на тия отношения между половете, често пъти обикновени срещи, заради които след това объркват целия си живот. Всъщност тя първа се присмиваше на безнравствената си мисъл, защото в такъв случай няма ли да станат позволени всички прегрешения и няма ли всички жени да бъдат на всички мъже? И все пак колко много жени благоразумно приемат да поделят мъжа със съперницата и в този случай щастливото простодушие подтиска стремежа на ревността към цялостно и пълно притежаване! Но всичко това бяха теоретични размисли, за да се направи животът поносим; тя напразно се мъчеше да се самопожертвува, да продължи да бъде предана домоуправителка, високо интелигентна слугиня, съгласна да отдава тялото си, както е отдала сърцето и ума си: но плътта и страстта й се бунтуваха, тя ужасно се измъчваше, че не знаеше всичко, че не можеше да скъса яростно със Сакар, след като му плисне в лицето страшната болка, която той й причиняваше. Тя все пак се обуздаваше, успяваше да мълчи, да се показва спокойна и усмихната; никога досега в трудния си живот не бе имала нужда от повече сила.
С горчивата усмивка на невярваща, нежно развълнувана, тя още за миг се вгледа в религиозните картини. Но не ги виждаше вече, представяше си какво е могъл да прави снощи Сакар, какво можеше да прави днес, несъзнателно и непрекъснато мисълта й инстинктивно се занимаваше с това разузнаване, когато не бе заета с друго. Впрочем Сакар като че ли водеше обикновения си живот — сутрин с директорските си грижи, следобед в Борсата, вечер на банкети, на премиери, на развлечения с момичета от театъра, от които тя не го ревнуваше. И все пак тя чувствуваше, че той проявява нов интерес, нещо, което му отнемаше часове, използувани преди по друг начин — навярно срещи с тази жена на някое място, което тя си забраняваше да узнае. Всичко това я правеше подозрителна и недоверчива И тя въпреки волята си отново „се превръщаше в жандарм“, както казваше брат и със смях, дори по отношение работите на Световната банка, която бе престанала да надзирава, защото толкова голямо бе станало по едно време доверието й към него. Нарушенията я тревожеха и огорчаваха. Но после се изненадваше, че това съвсем не я интересува, че няма сили нито да говори, нито да действува, толкова много само тази мъка тегнеше на сърцето й, тази измяна, с която би желала да се помири, но която я задушаваше. И засрамена, че отново се облива в сълзи, тя скри картините, съжалявайки дълбоко, че не може да отиде да коленичи ида се утеши в някаква черква, като в продължение на часове изплаче всичките си сълзи.