— Това е! — каза накрая Максим. — Мъчно ми е за вас, но по-добре е да сте предупредена… Заради всичко това не се карайте с баща ми. Много ще ми бъде мъчно, защото пак вие ще плачете, а не той… Разбирате ли сега защо отказвам да му дам в заем дори едно су?
Тъй като гърлото й бе свито и сърцето й наранено, тя не отговаряше; той стана, погледна се в огледалото със спокойното самодоволство на хубав мъж, уверен, че е безупречен в живота. После пак се върна при нея.
— Нали от подобни примери човек бързо остарява?… Аз обаче веднага се устроих, ожених се за едно болно младо момиче, което почина, и кълна се, че днес вече нищо не би ме накарало да повтарям предишните глупости… Не! Но, както виждате, татко е непоправим, защото няма чувство за морал.
Той хвана ръката й, задържа я за миг в своята, понеже я почувствува съвсем студена.
— Отивам си, още го няма… Но вие не се тревожете! Мислех ви за много силна! Пък и благодарете ми, защото най-глупаво е, когато човек е измамен.
Най-сетне той си тръгна, но се спря на вратата и, смеейки се, добави:
— Забравих да ви кажа да му съобщите, че госпожа Дьо Жьомон го кани на вечеря… Нали я знаете, госпожа Дьо Жьомон е тази, която спа с императора срещу сто хиляди франка… Вие не се страхувайте, защото аз се надявам, че татко, колкото и луд да е още, не е в състояние да купи жена на такава цена.
Останала сама, госпожа Каролин не мръдна. В просторната зала, потънала в тягостна тишина, тя продължаваше да стон сломена на стола си, загледана втренчено в лампата с широко разтворени очи. Сякаш внезапно завесата се бе разкъсала: това, което досега не бе желала да види ясно, това, което само я караше разтреперана да се съмнява, тя виждаше в този час в цялата му ужасна неумолимост. Виждаше Сакар разголен — тази опустошена от парите душа, толкова сложна и неясна в своето разложение. Той наистина не признаваше нито връзки, нито прегради, като задоволяваше апетитите си с необуздания инстинкт на човек, който не знае никаква друга граница освен своето безсилие. Беше делил своята съпруга със сина си, беше продал всички, които бяха попаднали в ръцете му; беше продал и себе си, щеше да продаде и нея, щеше да продаде и брат й, щеше да прави монети от техните сърца и мозъци. Той беше вече само един майстор на пари, който хвърляше в леярната и вещи, и живи същества, за да извлича пари. В кратък проблясък тя видя как от всички страни на Световната банка текат пари, цяло езеро, цял океан от пари, сред който изведнъж със страхотен трясък банката потъва право надолу. Ах, тези пари, тези отвратителни пари, които мърсят и погубват!
С пъргаво движение госпожа Каролин стана. Не, не! Това беше чудовищно, всичко беше свършено, тя не можеше да остане повече с този човек. Тя би му простила измяната; но я отвращаваше цялата тази мръсотия от миналото, плашеше я мисълта, че и в бъдеще са възможни престъпления. Тя трябваше още сега да си отиде, ако не иска да бъде опръскана с кал, да бъде смазана под развалините. Чувствуваше нужда да отиде далече, много далече, при брат си в Ориента — не толкова за да го предупреди, колкото за да изчезне. Да замине, да замине веднага! Още нямаше шест часа, можеше да вземе бързия влак за Марсилия в седем часа и петдесет и пет минути, защото й се струваше, че е безсилна да види отново Сакар. В Марсилия, преди да отплува, ще си направи покупки. Засега в един куфар малко бельо, една рокля за преобличане — и да заминава. За четвърт час щеше да се приготви. Но като погледна работата си върху масата, започнатата паметна записка, тя се спря за миг. За какво трябва да отнася всички това, щом като то ще пропадне, ще изгние още в началото? Все пак тя започна грижливо да подрежда документите, бележките с навика на добра домакиня, която не искаше да остави зад себе си нищо в безредие. Тази работа й отне няколко минути, успокои възбудата, в която бе взела решението си. И в пълно съзнание тя хвърляше последен поглед из стаята, преди да я напусне, когато камериерът се появи, за да й предаде пакет с вестници и писма.