Госпожа Каролин машинално погледна адресите и в купчината забеляза писмо от брат си, адресирано до нея. То идеше от Дамаск, където Амлен се намираше по това време във връзка с проектираното железопътно отклонение от този град до Бейрут. Отначало тя започна бързо да го преглежда, застанала права до лампата, решила да го прочете бавно по-късно във влака. Но всяко изречение приковаваше вниманието й, тя не можеше вече да пропуска нито дума и най-сетне реши да седне пред масата и всецяло да се отдаде в четене на това вълнуващо, дълго дванадесет страници писмо.
Амлен точно в тия дни беше изпаднал във весело настроение. Той благодареше на сестра си за последните хубави новини, които му бе изпратила от Париж, и й съобщаваше оттам още по-хубави новини, защото всичко вървяло, както можело да се желае. Първият баланс на генералната компания на обединените параходства щял да бъде превъзходен, новите параходи реализирали големи приходи благодарение на това, че са отлично обзаведени и развиват по-голяма скорост. Шегувайки се, той казваше, че хората пътували за удоволствие, че пристанищата по брега били задръстени с пътници от Запада, разказваше още, че по който и затънтен път да тръгнел, все срещал някой парижанин. Било станало точно така, както предвидил. Ориентът разтворил вратите си за Франция. Скоро отново ще изникнат градове върху плодородните склонове на Ливан. Но най-пищно описваше картината на отдалечения проход Кармел, където вече усилено разработвали сребърната мина. Дивата местност се облагородявала, били открити извори в дълбините на гигантските скали, които ограждали долината на север; били разработени ниви, житото заместило сакъзовите дървета, а пък цяло село било изградено близо до мината, отначало от обикновени дървени бараки за подслон на работниците, но сега вече от малки каменни къщи с градини — начало на град, които щял да расте, докато не бъдат изчерпани залежите. Сега там имало петстотин жители, завършен бил път, който свързвал селото със Сен Жан д’Акр. От сутрин до вечер бумтели изкопните машини, движели се каруци под плясъка на звънливи камшици, пеели жени, деца играели и крещели в тази пустиня, в тази мъртва тишина, която някога само орлите са нарушавали с лекия си шум на крилете си. А миртовите дървета и жълтугите все така изпълвали с аромат топлия и прекрасен чист въздух. Накрай Амлен най-подробно разказваше за първата железопътна линия, която щеше да се открие между Бруса и Бейрут през Ангора и Алеи. В Константинопол били изпълнени всички формалности; той особено се възхищаваше на известни сполучливи подобрения, които направил по трасето в мъчнопроходимите клисури на планината Тавър; и говореше за тия клисури и за тия равнини, които се разстилаха в подножието на планините, с възторга на голям учен, който бе открил нови каменовъглени мини и който вярваше, че ще види страната осеяна със заводи. Били поставени ориентировъчните знаци и определени местата на гарите, някои от които в съвсем усамотени местности: един град тук, друг град по-далече, градове ще изникват около всяка от тези гари, по кръстовищата на естествените пътища. Семето на бъдещото поколение и на големите дела вече било хвърлено, всичко никнело и не след много години ще израсне нов свят. И той завършваше, като много нежно целуваше обожаваната си сестра, щастлив, че я чувствува свързана с възраждането на един народ, и като я уверяваше, че ще й бъде много благодарен, защото толкова отдавна го, подкрепя със своята храброст и добро здраве.
Госпожа Каролин завърши четенето, писмото стоеше разтворено на масата и тя се замисли, устремила пак очи в лампата. После машинално вдигна поглед, обходи стените, спирайки се върху всеки чертеж, върху всеки акварел. В Бейрут сред големите магазини вече е построен домът на директора на компанията на обединените параходства. Планината Кармел, онзи див проход, задръстен от храсти и камънаци, вече е заселен като гигантско гнездо с новородено население. В планината Тавър нивелациите и новите профили променят хоризонтите, отварят път на свободната търговия. И пред нея, от тия листове с геометрични чертежи, малко поизбелели, заковани в четирите им краища, изведнъж бликна представата за далечната страна, която някога беше обиколила, която толкова обичаше заради нейното красиво, безкрайно синьо небе и нейната много плодородна земя. Тя отново виждаше терасовидните градини на Бейрут, долините на Ливан, обрасли с грамадни маслинови и черничеви гори, равнините на Антиохия и Алеп, огромни овощни градини с прекрасни плодове. Тя отново виждаше как с брат си непрекъснато обикаля този прекрасен край, чиито несметни богатства не се използуваха, защото никой не ги знаеше, или се похабяваха от мързел и невежество поради липса на пътища, индустрия, земеделие и училища. Но сега всичко това оживяваше под необикновения напор на млада жизнена сила. Представата за този утрешен Ориент вече възправяше пред очите и процъфтяващи градове, обработени полета, цяло едно щастливо човечество. И тя виждаше и чуваше шума от работата по строежите, и се уверяваше, че тази стара, заспала земя се е пробудила най-сетне и е започнала да ражда.