— Кой каза, че имаш хубава фигура? — усмихна й се той.
— Нима си на друго мнение?
— Аз съм в автомобилния бизнес и никога не си давам мнението, преди да се уверя със собствените си очи!
— Мисля, че прекалявате, господин Калън!
— Съвсем не, просто представям стереотипа си.
— В такъв случай ще е по-добре да се преместя до прозореца, за да мога да викам за помощ!
— Няма да е необходимо — усмихна се Питър, после, вече сериозно, добави: — Наистина искам да се омъжиш за мен, Клеър!
— А аз наистина не искам отново да подхващаме този разговор — стисна ръката му тя. — Нали ми обещаваш?
Разочарованието, изписано върху лицето му, бързо отлетя и на негово място се завърна приветливата усмивка.
— Извинявай, Клеър — рече. — Разкажи ми какво прави днес…
— Ох, най ми беше тежко като се прибрах в редакцията — започна тя. — Надявах се да събера достатъчно материал за една статия относно бедняците на Феървю. Знаеш ли къде е Пиндърс Енд, Питър?
— Май да… Не беше ли в предградията? Няколко бараки и страхотна мизерия…
— Кратко и ясно — кимна тя. — Това е срам за целия град, аз искрено съжалявам хората, които живеят там… Приличат ми на ужасните герои от „Пътят на тютюна“, помниш ли тази книга?… Вече цяла година градската управа се заканва да ги махне оттам, общината неотдавна прие специално решение по този въпрос и вече всичко е срутено…
— Това вероятно е зарадвало хората, които са живели там — рече Питър. — А къде са ги настанили?
— Според решението трябваше да се погрижат за настаняването им на други места, всичко беше разчетено до последните подробности. Но днес програмата е блокирана и никой не знае причините за това.
— Съвсем в стила на общината — кимна Питър, извади табакерата си и щракна капачето пред нея.
— Исках да напиша някой ред за това в „Кларион“, но Сам не иска дори да чуе — продължи Клеър и прие поднесеното огънче. — Понякога се питам дали Сам не е станал прекалено предпазлив. Откакто онзи Корис го заплаши, не пуска нито ред за политика и почти нищо за събитията в Бентънвил.
— Помня заплахата. Нали Корис му казал, че ще запали сградата на вестника, или нещо подобно?
— Което едва ли можеше да се осъществи на практика — сви рамене Клеър.
— Тук грешиш. Корис има огромна власт в Бентънвил, а бандитите му не се спират пред нищо.
— Още по-зле! Защо полицията не се заеме с него?
— Стига вече, Клеър! Не по-зле от мен знаеш, че местните политици доста печелят от Корис. И през ум не би им минало да се отърват от него.
Настъпи кратко мълчание, после Клеър рязко попита:
— Съществува ли според теб личност на име Спейд?
— Шефът на рекетьорите? Предполагам, че съществува. Но аз самият не проявявам интерес към тази част от населението.
— А би трябвало, Питър. Ако всеки прояви по малко интерес и окаже натиск по време на изборите, тази банда ще бъде изритана от града!
— Или нас ще ни изритат в зъбите — добави със сериозен тон Питър. — Тези хора държат Бентънвил в ръцете си, Клеър. Няма да се откажат лесно от него.
— О, Питър, сетих се какво исках да те питам — смени темата тя. — Познаваш ли човек на име Тимсън?
— Не — поклати глава Литър. — Защо?
— Навърта се из Феървю. Сам казва, че е от Бентънвил и е дошъл да купува недвижими имоти. Според мен го интересува земята…
— Не вярвам — засмя се Питър. — Нищо във Феървю не си струва да бъде купено. Какво, да не би да купи Пиндърс Енд?
— Не вярвам да е толкова глупав… — започна Клеър, после изведнъж млъкна и втренчено изгледа приятеля си. — Не, това не е възможно…
— Но какво ти става?
Клеър се изправи.
— Нали мога да ползвам телефона? — попита тя.
Питър я гледаше с развеселено учудване.
— Но какво ти влезе в хубавата главица?
— Не зная, но мисля да разбера. Може би пристигането на Тимсън в града и блокирането на програмата за подпомагане на Пиндърс Енд в един и същи ден са плод на обикновено съвпадение…
— На кого звъниш? — полюбопитства Питър.
— Мисля да попитам Хил, градския землемер — отвърна Клеър, обърна му гръб и притисна слушалката до ухото си: — Ало, господин Хил? Обажда ви се Клеър Ръсел от „Кларион“. Господин Хил, научих, че Пиндърс Енд е бил продаден, вярно ли е това?
От другата страна се чу стреснато възклицание.
— Продаден ли? — ревна Хил. — Кой ви каза?
— Получих информация, която ме навежда на тази мисъл — пресилено делово отвърна Клеър. — Бих искала да разбера дали наистина е така.
— Не давам изявления за печата! — тросна се Хил.
— Значи не отричате верността на моята информация, така ли? — настоя Клеър.