— Мъртъв ли? — объркано го изгледа младежът. — Кога… Как е станало?
Дюк извади табакерата и обицата.
— Виждал ли си тези неща?
Питър ги пое от ръцете му, на лицето му се изписа тревога.
— Да, те са на Клеър. Къде ги намери?
— Под трупа на Белман — отвърна Дюк. — Лежеше на пода с нож в гърдите. Отместих го да потърся някакви следи и ги намерих.
Питър започна да се изпотява.
— Друг видя ли ги?
— Не — поклати глава Дюк. — Имаме късмет, че ги открих аз, а не ченгетата. Иначе Клеър щеше да бъде главната заподозряна. Знаеш какъв тъпак е Халахън…
— Но къде е тя? — възкликна Питър. — Не мислиш, че тя… — Млъкна и объркано поклати глава.
— Не, не мисля — твърдо отвърна Дюк. — Но има вероятност да е налетяла на убиеца… Нещата са сложни, Пит. Трябва да се действа внимателно. Обади се на Сам и виж дали случайно не се е прибрала. През това време аз ще свърша едно-две неща… Според мен я няма, но така ще спестим време. После ти предлагам да останеш тук и да чакаш. Може би ще се появи…
— Проклет да съм, ако се затворя тук! — избухна Питър. — Кажи какво си решил да правиш, по дяволите!
— Аз ля? — разсеяно попита Дюк. — Една-две дреболии, които нямат нищо общо с Клеър…
— Какви дреболии? — настоя Питър. — Стига с твоите тайни занимания, Хари!
Дюк вдигна рамене.
— Забрави ли, че някой се опитва да ни лепне убийството на Тимсън? — попита той. — А сега вероятно се прави същото и по отношение на Клеър… Ще се опитам да разреша тези проблеми, а ти се заеми с Клеър…
Обърна се и изтича надолу по стълбите, още преди Питър да успее да реагира.
Макар да бе разтревожен до смърт от изчезването на Клеър, Дюк си даваш сметка, че Пиндърс Енд е задача номер едно. Беше убеден, че там е ключът към загадката и като го намери, всичко останало автоматически ще се оправи.
Скочи в колата и потегли. Умът му напрегнато работеше.
Спейд! В дъното на всичко е Спейд — тайнственият и могъщ непознат. Ако успее да пипне Корис и го принуди да говори, вероятно ще получи възможност да се добере до този тип. Следователно първата му задача е да открие Корис. Но тя не беше единствената. Келс може би ще знае нещо в това отношение.
Свърна в една малка уличка и спря пред някакво магазинче за железарски стоки. Слезе от колата и заобиколи къщата. Почука на задната врата, измъкна една пура и я запали.
Вратата се открехна и на прага се появи тъмна сянка.
— Хари Дюк — представи се Дюк. — Имам малко работа за теб, Елмър…
— Навреме си се сетил — промърмори високата фигура и се дръпна встрани. — Влизай.
Дюк го последва по тъмното коридорче и влезе в дневната, разположена на гърба на магазина. Над печката се беше привела висока и красива млада жена, съпругата на Елмър. Тя стреснато се обърна, позна Дюк и на лицето й се появи широка усмивка.
— Идвате тъкмо навреме, господине — рече. — Вечерята е почти готова.
— Нямам нищо против да похапна — кимна Дюк. — Но само ако това стане бързо. Защото двамата с Елмър имаме малко работа тая нощ…
— Тая нощ ли? — учудено го погледна дългият. Годинките му вече не бяха малко и Дюк за пореден път се запита какво с накарало хубаво и младо момиче като Роуз да се омъжи за него. Не че имаше нещо против Елмър. Не. Просто сух и изпит мъж на средна възраст като него някак не се връзваше с такава млада и хубава жена.
Настани се зад готовата за вечеря маса и поясни:
— Една малка пратка, Елмър. На всяка цена трябва да бъде доставена още тази нощ!
— Вие лентяите сте ужас! — промърмори Елмър. — По цял ден се мотаете, без да вършите нищо, после изведнъж се сещате, че работата не търпи отлагане и хич не ви пука, че някои хора бачкат от зори до мрак! Защо не дойде да ми кажеш това следобед?
— Защото си помислих, че едва ли ще ти е приятно Халахън да разбере каква работа възнамерявам да ти възложа — усмихна му се Дюк.
Роуз вдигна очи от чинията в ръцете си и му хвърли един разтревожен поглед.
— Не се притеснявай — размаха пурата си Дюк. — Правил го е преди, ще го направи и сега…
— Хайде, скъпа! — леко повиши глас Елмър. — Искам вечерята си!
— Вие мъжете само за ядене мислите! — оплака се шеговито Роуз и постави на масата поднос с печено и пържени картофи.
— Това тук изглежда страхотно — похвали я Дюк и хвърли недопушената пура в печката.
Роуз свали престилката си и седна на масата. Очите й притеснено пробягаха по лицето на Дюк, после се преместиха върху съпруга й.
— Някак си не ми се иска да вършиш тая работа — промълви тя.
— Не ставай глупава! — сряза я Елмър. — Откъде мислиш, че идват парите за всичките ти тоалети? — Извърна глава към Дюк и подхвърли: — Хайде, казвай какво искаш!