— Ще ти го запазя — обеща Роуз.
— Цяла нощ ли ще си шепнеш с тоя нехранимайко? — обади се откъм коридора Елмър. — Ела да ми помогнеш да изнесем тези сандъци!
— Пак ще се видим — махна с ръка Дюк и потъна в мрака зад къщата.
На няколко крачки от колата си рязко спря и ръката му се плъзна към кобура на пистолета. В близкия вход се спотайваше неясна фигура. Крачка напред и светлината на уличната лампа проблесна върху сребърните копчета. Дюк пусна пистолета.
Халахън се приближи с нехайна походка, на лицето му играеше мазна усмивка.
— Ти ли си това, Дюк?
— За теб съм господин Дюк, ченге — отвърна Дюк и отвори вратата на колата си.
— Какво правиш тук?
— Кой, аз ли? — изгледа го продължително Дюк. — Бях на гости на една дива розичка…
— Какво?
— Не си ли виждал госпожа Робъртс? Хубава мадама… Омъжена е за един старчок… Отскачам тук от време на време. Не знаеше това, нали?
Халахън потърка брадичката си и попита:
— Къде е Калън?
— Нямам представа, ченге — отвърна Дюк. — Или си е у дома, или е излязъл с една дама… Човек никога не може да знае какво правят младите…
— Мислех си за случая Тимсън — промърмори началникът на полицията. — Нещо не ми харесва…
— Това си е твой проблем, ченге — отвърна Дюк. — Не мога да ти помогна, имам си друга работа… Забрави го тоя Тимсън. Не си заслужава да мислиш толкова много за човек, който е в състояние сам да си пререже гърлото…
— Белман ти е приятел, нали?
Очите на Дюк леко се присвиха. Значи Халахън вече е разбрал за убийството, светкавично прецени той.
— Грешиш — отвърна той. — Никога не ми е бил приятел.
— Случайно да си се отбивал в „Шез Пари“ тая вечер?
— Само надникнах. Размених няколко приказки с Келс Не е лошо момчето…
— И не си се виждал с Белман, така ли?
— Не съм — поклати глава Дюк и притеснено се запита дали не е оставил някакви отпечатъци в кабинета.
— Сигурен ли си?
— Я кажи какво става! — сопна се Дюк. — Хайде, бъди мъж и изплюй камъчето! Какво искаш да знаеш за Белман?
— Мъртъв е — тихо рече Халахън.
— Мъртъв ли? — изгледа го Дюк. — Някой го е застрелял?
— Самоубийство — изплю се в канавката Халахън. — Така казва гарванът… Двама души за дванайсет часа, май е заразително…
— Много странно — рече Дюк, наистина озадачен. — Не ми се вярва човек като Белман да се самоубие…
— Не ти се вярва, значи — рече Халахън и заби палци под колана си. — На мен също, но самоубийството си е факт…
Изгледа продължително Дюк, после бавно се обърна и започна да се отдалечава.
Дюк го изчака да си отиде и завъртя стартерния ключ.
Сега трябва да открия Клеър, помисли си той. Да я открия на всяка цена! Отлепи се от тротоара и започна да прехвърля в съзнанието си местата, които трябва да провери. В тая работа вероятно ще се наложи да прибегна до услугите на Келс, въздъхна той.
Деветнадесета глава
Лорели тихо открехна вратата и надникна в дневната.
Джо се беше изправил до угасналата камина и увиваше с бинт китката си. Дочул проскърцването на вратата, той пусна бинта и се хвана за задния джоб.
— Какво ти става? — попита с тих глас Лорели. — Да не те е хванала нервата?
Джо тикна пистолета обратно в джоба си, наведе се да вземе бинта и рече:
— Я ми помогни.
— Пол прибра ли се? — пристъпи навътре Лорели.
— Не.
— Какво си направил? — посегна към китката му тя, но той рязко се дръпна.
— Внимавай — рече. — Едва успях да спра кръвта.
Тя пое бинта и забеляза, че ръката му леко трепери. Лицето му беше бледо и покрито с лепкава пот, очите му трескаво блестяха.
— Я седни — рече Лорели. — И кажи какво се е случило.
Джо се отпусна на дивана, прехапа устни, лицето му още по-силно пребледня.
Тя се уплаши, че може всеки миг да припадне.
— Дръж се — рече. — Ей сега ще ти налея малко алкохол.
Главата му безсилно клюмна. Лорели се втурна към бюфета и извади бутилка коняк. Наложи се да придържа главата му, за да може да отпие две-три глътки.
След няколко минути лицето му започна да възвръща нормалния си цвят. Извади кърпичка и избърса потта от лицето си.
— Още кърви — с извинителен тон промърмори той.
Лорели сръчно пристегна бинта около китката му и седна насреща му.
— Сега вече всичко е наред — рече тя. — Трябва да се успокоиш, Джо… Не се ли чувстваш по-добре?
— Нищо ми няма! — нетърпеливо отвърна той. — Горе са се сдобили с оръжие!