Ще играе по свирката на Джо докогато е възможно, реши тя. Но стане ли опасен, веднага изчезва при Дюк. Твърдо реши да не се забърква в никакви убийства. Ако Джо продължава да настоява за премахването на Шулц, ще го напусне и ще иде при Хари Дюк.
Часовникът удари единайсет и половина. Няма смисъл да стои и да чака цяла нощ Шулц, кой го знае кога ще се прибере. Стана и в същия момент отвън се разнесе боботенето на автомобилен мотор. След секунда в ключалката застърга ключ, тя побърза да се върне на дивана и да запали цигара.
Шулц влезе в стаята и тя изненадано го погледна. Движеше се бързо и решително, очите му светеха като фенери.
— Чакаш ли ме, гълъбчето ми? — попита той, пристъпи към бюфета и си сипа щедра порция неразредено уиски.
— Цял ден се търкалям в леглото — отвърна с небрежен тон тя. — Затова реших малко да поседна. Май доста позакъсня, а?
— Коняк ли пиеш? — попита той, забелязал бутилката, която Лорели бе забравила да прибере обратно при останалите. Поднесе празната чаша до носа си и я помириса, после очите му подозрително се присвиха: — Или си имала гости, а?
— Писна ми да вися и реших да се освежа с глътка коняк — изтегна се на дивана тя. — Пали няма да ми се каращ?
— Конякът не е питие за теб — поклати глава той и седна в креслото. — Господи, какъв ден! А твоето прекрасно тяло цял ден ме е чакало в удобното легло! — Надигна чашата и ликвидира на една глътка половината от съдържанието й.
Лорели мълчаливо го гледаше, в гърдите й нарастваше тежка буца. Десният му ръкав беше изцапан с кръв, лакътят — също. Очите му блуждаеха из стаята, дишането му беше забързано. Тя уплашено мълчеше и чакаше. Той опразни чашата си, кръвта върху ръкава му влажно проблесна.
— Е, така вече е по-добре — промърмори дебелият и остави чашата на пода до себе си. Извади от джоба си табакерата, почука с нокът капачето и рязко попита: — Къде е Джо?
— Джо ли? — отвърна учудено Лорели, сякаш никога не беше чувала това име. — Мисля, че отдавна си е легнал…
— Трябва ми! — намръщи се Шулц, надигна се и тромаво се насочи към вратата.
— Имаше силно главоболие… — подвикна припряно Лорели. — Не мога ли аз да…
— Колко забавно — обърна се Шулц. — Моето гълъбче проявява загриженост! — Отвори вратата с_рязко движение и изкрещя: — Джо!
— Какво? — обади се след кратка пауза гласът на младежа.
— Слез долу, ако обичаш!
Шулц се върна обратно в стаята, премести креслото така, че да вижда Лорели и вратата едновременно, после тежко се отпусна в него.
— Значи главоболие, а? — усмихна се заплашително той. — Често се питам дали не правя грешка, като ви оставям сами. И двамата сте млади, лесно можете да се поддадете на изкушението…
— Не говори глупости! — ядоса се Лорели. — Колко пъти ще ти казвам, че за мен Джо е още хлапе?
— Вярно е, че си го казвала — съгласи се Шулц, извади носна кърпичка и изтри плешивината си. — Ще стане много забавно, ако вие двамата се опитате да ми свиете номер — продължи той. — Защото мисля, че все още съм в състояние да се грижа за себе си Какво ще кажеш?
Лорели се размърда и обидено му обърна гръб.
— Уморяваш ме с тези дрънканици! — просъска тя. — Проблемът ти е, че си прекалено ревнив!
— Съвсем логично — кимна Шулц. — В края на краищата съм малко старичък за теб, но в замяна на това те обсипвам с нежни грижи… Нали така, гълъбчето ми?
— Не знам накъде биеш и не искам да знам! — сряза го тя. — Мисля, че е време за сън.
— Още не е — поклати глава Шулц. — Имам работа за теб, ще я свършите двамата с Джо…
— По това време? — изгледа го тя.
— Да — кимна дебелият. — Работата е много важна.
Вратата се отвори и на прага застана Джо. Лицето му беше напълно безизразно.
— Влизай — покани го Шулц и носната кърпичка покри дясната му ръка, отпусната в скута.
Джо погледна кърпичката, после премести очи върху лицето на Шулц. Устните му леко се стиснаха.
— Ти ме извика, нали? — почти беззвучно попита той.
— Какво ти е на китката, Джо? — забеляза превръзката Шулц. — Лорели каза, че имаш главоболие, но не спомена нищо за нараняване…
— О, малко се порязах — отвърна Джо и се облегна на стената. — Дреболия…
— Разбирам… — проточи Шулц и подръпна долната си устна. — Ще можеш ли да шофираш?
— По това време? — изненадано го погледна младежът.