— Не мърдай!
Келс се беше подпрял на масата и смаяно се пулеше. Всичко беше станало толкова бързо, че той все още не беше в състояние да реагира.
Клеър изтича и коленичи до Дюк. Видя кръвта, която шуртеше изпод ръкава му, и внимателно повдигна главата му.
Джо дръпна Лорели към вратата, очите му не се отделяха от лицето на Келс.
— Мръднеш ли, ще си го получиш! — размаха пистолета той.
Келс продължаваше да стои неподвижно. Ръцете му бяха върху масата, очите му продължаваха да гледат изцъклено.
Джо и Лорели се измъкнаха навън и затръшнаха вратата след себе си.
— Нищо ми няма — промърмори Дюк. — Не се вълнувай толкова…
Дочула гласа му, Клеър се изчерви и бързо пусна главата му обратно на пода.
— Аз… Аз помислих, че…
— Какво чакаш, да те вземат мътните? — изрева Дюк към вцепенения Келс. — Тръгвай след тях, малоумник такъв!
Келс най-накрая се размърда. Ръката му издърпа пистолета от кобура, краката го понесоха към вратата. Навън изръмжа моторът на колата и той полетя нататък Посрещнаха го куршуми, които свирнаха над главата му. Той изобщо не им обърна внимание и продължи да тича към набиращата скорост кола. Опря ръце на парапета, прицели се и стреля. В следващия миг подскочи от изненада, тъй като откъм предната част на къщата се разнесе дълъг автоматичен откос.
Колата изчезна в мрака, той отпусна пистолета и се ослуша.
Нощта изведнъж оживя, отвсякъде започнаха да трещят изстрели. Корис и бандата му бяха пристигнали.
Келс изтича обратно в къщата. Дюк седеше на пода, Клеър бе свалила дрехата му и го превързваше.
— Избягаха — задъхано промърмори Келс. — А бандата на Корис вече е тук!
Дюк се обърна към Клеър, косата й за миг докосна лицето му.
— Не можеш ли да побързаш? — нетърпеливо попита той. — Трябва да вървя!
Ръцете й сръчно увиваха бинта около дебелото парче лигнин върху раната.
— Без това няма да стигнеш доникъде — отвърна тя и продължи работата си. Пръстите и пипаха леко, сякаш докосваха порцеланова статуетка.
— Достатъчно — нетърпеливо се размърда Дюк и се извърна към Келс. — Колко са?
— Не знам — отвърна онзи и се дръпна от процепа между чувалите с пръст — Много ли те боли?
— Не — поклати глава Дюк. — Ако ме беше улучил два-три сантиметра по-надолу, наистина щеше да ми види сметката… Нямах представа, че малкото плъхче така добре борави с пистолет!
— Но защо гръмна това копеле? — учудено поклати глава Келс — Да не би да превъртя?
— Нищо подобно — мрачно отвърна Дюк. — Просто двамата с Лорели са докопали мангизите!
Келс едва не се строполи на пода от изненада.
— Кои мангизи? — надвеси се над Дюк той.
— Мангизите на Ноакис, ето кои! — тросна му се Дюк, изправи се бавно на крака и се обърна към Клеър: — Благодаря, скъпа, вече съм добре… Няма за какво да се безпокоиш…
Тя отстъпи крачка назад, хвърли му един изпитателен поглед, след което се зае да събира остатъците от превръзката и каната с вода. Обърна се и тръгна към кухнята.
— Какви ги дрънкаш? — изрева Келс.
— Двойна измама, приятел — отвърна Дюк. — Чакаха до последния момент и почти успяха да ме измамят. Нетърпението на Джо го издаде. Цяла сутрин бяха в оная стая горе. Намерили са парите, после са се разбрали да ни свият номер. — От устата му се откъсна кратък горчив смях: — И май успяха, а? На нас оставиха да се разправяме с бандитите…
Думите му бяха последвани от автоматична стрелба, няколко куршума се забиха в стената на къщата.
— Спри битката! — викна Келс. — Кажи на Корис какво е станало и давай да потегляме след онези копеленца!
— Корис няма да ни повярва — поклати глава Дюк. — Трябва да се справим с него и едва след това можем да мислим за преследване. Хайде, Лю, трябва да се примириш! Бяхме надхитрени и толкоз!
Келс се приготви да протестира, но вратата отхвръкна назад и на прага се изправи Кейси.
— Навън има банда негодници, които си търсят белята! — съобщи с прегракнал от възбуда глас той. — Някои от моите момчета май ще напълнят гащите… Казвай какво да правим!
— Чакай една секунда, идвам! — извика му Дюк и се извърна към Келс: — Ще пратя тук няколко от тези момчета, ти охранявай къщата и внимавай за Клеър. Аз ще обиколя позициите и ако онези наистина са прекалено много, ще събера всички вътре в къщата. Така ще имаме доста по-големи шансове…
Келс нервно захапа ноктите си.
— Тревожа се за мангизите — промърмори той. — Дори всичките да ги очистим, пак нищо няма да спечелим!
— Напротив — усмихна се Дюк. — Ще прочистим завинаги Бентънвил от тая сган! Дори никога да не помириша мангизите на Ноакис, пак ще съм доволен!