— Хей! — подсвирна той. — Я виж какво има тук!
Лорели направи опит да скочи на крака, но силите й още не бяха се възстановили.
— Това е мое! — просъска тя и безсилно се отпусна в стола.
— Едва ли — промърмори Сам и се зае да проверява номерата на облигациите. След малко на лицето му се появи усмивка на облекчение. — Аха, мисля, че вече знам откъде идва това малко съкровище…
— Не са ли доста старички? — надникна над рамото му Барнс. — Пресвета Дево, тук трябва да има поне половин милион долара!
— Плячката на Франк Ноакис — обяви тържествено Сам. — Помня, че преди десетина години бяха разпространили тези номера навсякъде. Пиндърс Енд! Това обяснява всичко, Ал! — Напъха пакета в джоба си и добави: — Сега ще тръгнем обратно по стъпките на това маце и хубавичко ще си побъбрим!
Барнс се ухили, пристъпи към Лорели и й помогна да се изправи.
— Хайде, сладурче! — рече той. — Оказва се, че твоите неприятности едва сега започват!
— Пусни ме! — започна да се дърпа Лорели, но ръцете на репортера я държаха здраво. — Дайте ми парите, те са мои!
— Ех, тези жени! — добродушно въздъхна Барнс. — Все намират с какво да си правят майтап!
Един час по-късно телефонът върху бюрото на капитан Халахън рязко иззвъня. Началникът на полицията вдигна слушалката и в продължение на няколко минути слушаше безмълвно монолога на Сам Тренч. Очите му се изпълниха с недоумение, беше му трудно да повярва на получената информация. Накрая остави слушалката и потъна в размисъл. След известно време бръкна в чекмеджето си, извади една заповед за арест и вписа в нея името на Пол Шулц, обвинен в убийството на Питър Калън. Направи го бавно и неохотно, защото си даваше сметка, че никога няма да се кандидатира за следващите избори, а вълната от самоубийства в поверения му район е приключила окончателно.
Двадесет и осма глава
Вратата на дневната отскочи и Клеър рязко вдигна глава. После ръката й неволно се вдигна да задуши вика, който се надигаше в гърлото й.
— Не мърдай! — прошепна Корис и се усмихна. — Стой си на мястото и не мърдай!
Зад рамото му надникна Биф, широка усмивка разкри развалените му зъби.
— Здравей, хубавице — изръмжа той и побутна шефа си навътре. — Май не ни очакваше, а?
Клеър се вцепени, лицето й пребледня, сърцето й лудо блъскаше.
— Нямаме време за губене! — изсъска Корис и насочи автоматичния пистолет с къса цев право в гърдите й. — Знаеш за какво сме дошли. Казвай къде е!
— Нищо не знам — отвърна Клеър, успяла да овладее треперенето на гласа си.
Корис хвърли кратък поглед към Биф.
— Е, добре — въздъхна той. — Ние сме вътре, а те са вън… Може би ще убедим Дюк да говорим делово…
— Аха — кимна Биф, сграбчи ръката на момичето и го дръпна от стола.
Тя направи опит да му се противопостави, но едрият мъжага изви ръката й зад гърба и тикна пистолета си под носа й.
— Не се дърпай, да не ти се случи нещо! — заплашително изръмжа той.
Отвън долетя интензивна стрелба и Корис рязко вдигна глава.
— Още продължават — промърмори той.
Вратата се отвори и в стаята влезе Джеткин. Корис направи една бърза крачка към него и заби пистолета си в ребрата му.
— Не се вълнувай! — предупреди го той.
Устата на Джеткин смаяно зяпна, очите му объркано се местеха от Клеър към бандитите и обратно. Лицето му стана бяло като вар, Клеър имаше чувството, че всеки момент ще припадне.
Корис погледна ръчния си часовник.
— Иди да намериш Дюк — заповяда на Джеткин той. — Кажи му, че ако след десет минути не е тук, ще застреляме момичето. Искаме да приключим с този малък бизнес…
Джеткин не помръдна от мястото си, краката му видимо трепереха. Корис заби пищова си в ребрата му и го изтика от стаята.
— Ще ме застрелят! — викна с писклив гласец Джеткин. — Дюк е чак оттатък нивите!
— Много ще ми бъде мъчно, ако наистина вземат да те гръмнат — ухили се Корис и дръпна мръсното перде от прозорчето, което някога трябва да е било бяло. — Вземи това и го развявай над главата си. Може би пък няма да те гръмнат… Но искам да намериш Дюк, ясно? — Приключил с инструкциите, той изрита навън уплашения до смърт човечец и го изчака да се отдалечи. После затвори вратата и се върна в дневната.
— Качи я горе — нареди на Биф той. — Заеми позиция на горната площадка и си отваряй ушите. Чуеш ли, че Дюк започва да шикалкави, пусни й един куршум в главата! Ясно?
— Ясно — кимна Биф и помъкна Клеър към затъмнения коридор.