Тя протегна ръка и пръстите й се покриха с лепкава кръв.
— Ти си ранен! — извика. — Ела долу, там ще мога да те превържа.
— Нищо ми няма — рече Дюк, но коленете му изведнъж се подгъваха и тялото му политна към нея. — Много си смела… — Вече се свличаше към пода и тя напразно се опитваше да го задържи. Очите й се обърнаха към Келс, устата й се разкриви от ужас.
— Преструва се, лейди — рече Келс и изправи Дюк на крака. — Хайде, глупако! Не се прави на мадама!
Двадесет и девета глава
Клеър спря пред дома си малко след дванайсет. Бяха взели черния пакард на Корис. На Кейси и хората му се падна задължението да погребват мъртъвците.
— Вътре има някой — отбеляза тя.
Всички забелязаха светлината зад прозореца и Дюк уморено се пресегна за пистолета си.
— Няма ли край? — промърмори той и слезе от колата.
Келс го последва.
— Ти чакай тук — обърна се към момичето Дюк. — Ще проверим кой ти е дошъл на гости.
В същия момент входната врата се отвори и на пътечката се появи Сам Тренч.
— Мислех, че вече е време да се връщате — рече той. — Влизайте, приготвил съм ви кафе и закуска.
— Сам! — радостно извика Клеър. — Но как разбра?
— Аз съм ясновидец — отвърна Сам. — Хайде влизай, защото виждам, че едва се държиш на краката си.
Дюк се дръпна настрана и погледна Келс:
— Май и ние трябва да потегляме, стана доста късно…
— Я не говори глупости! — обърна се Сам. — Идвай, трябва да поприказваме!
— Ще го отложим за утре — поклати глава Дюк.
— Клеър, кажи му да дойде! — повиши глас възрастният мъж. — Той очевидно иска да бъде поканен!
Клеър се поколеба, после промълви:
— Моля, заповядайте.
Четиримата влязоха в къщата и се натикаха в малката дневна на Клеър.
Момичето се отпусна в близкото кресло, лицето му бе бледо и уморено. Дюк се подпря на масата и хвана раненото си рамо, а Сам се зае да налива кафе.
— Да ви се намира малко алкохол? — попита с надежда в очите Келс.
— Извинявам се — промълви Клеър и понечи да се изправи. — Не се проявявам като добра домакиня…
— Аз ще се оправя — спря я Сам, пристъпи към шкафа и извади оттам бутилка бърбън.
— Как разбра, че ще дойдем тук? — замислено го изгледа Дюк. От цялата дребничка фигура на Сам се излъчваше триумф и той се запита какво ли се е случило.
Сам му намигна, увери се, че всички държат по нещо за пиене в ръцете си и пристъпи към студената камина.
— Е, как мина операцията? — попита той.
— Разбихме бандата на Спейд — отвърна Дюк и уморено прокара ръка през лицето си. — Десет убити, останалите се пръснаха. Корис е мъртъв и мисля, че останалите няма да ни създават повече неприятности. Жалко, че не успяхме да пипнем и Спейд…
— А историята с Пиндърс Енд?
— Ето ти я, нали ти обещах… — въздъхна Дюк и започна да разказва. Направи опит да пропусне някои подробности, но Сам го накара да се върне и върху тях. Когато стигна до Джо и Лорели, Клеър вече беше задрямала, а главата на Келс се беше замаяла от бърбъна.
— Успяха да избягат — приключи горчиво Дюк. — Шулц също се измъкна. Това са ми задачите за утре.
Сам разтвори полите на палтото си и хвърли пакета с омаслената хартия върху масата.
— Това търсехте, нали? — тържествуващо попита той и се усмихна до уши. — И решихте да държите стареца настрана, нали?
Дюк взе пакета, надникна в съдържанието му и впи изненадан поглед в лицето на Сам.
— Ах ти, стара лисицо!
— Джо е мъртъв — съобщи Сам. — А Лорели напусна града. Дадох й двеста долара заедно с благословията си и тя побърза да си плюе на петите.
— Шулц? — меко попита Дюк.
— Намира се в затвора — поясни Сам. — Току-що проведох един интересен разговор с него. Срещу него е повдигнато официално обвинение за убийството на Питър Калън.
Дюк се намръщи, но Сам изобщо не му обърна внимание.
— Дори не направи опит да отрича — продължи той. — Затова ще бъде най-добре, ако, престанем да мислим за него.
Клеър уморено се изправи на крака.
— Ще ида да си легна, ако нямате нищо против — промърмори тя. — Мисля, че за един ден преживях достатъчно…
— Да си легнеш ли? — подскочи към нея Сам. — Да си легнеш, когато разполагаме с най-сензационната новина откакто вестникът съществува? За каква журналистка се смяташ? Утре излиза извънреден брой на „Кларион“ и имаме страшно много работа!
— Но, Сам… — измъчено го погледна Клеър.
— Никакво но! — извика повелително Сам. — Новината си е твоя и сядаш да пишеш! — Сграбчи ръцете й, очите му възбудено блеснаха. — Очистихме от бандити Бентънвил, при това го сторихме сами! Това е страхотна история, такива като нея са създали „Кларион“! Разполагаме с достатъчно Нари за съживяването на Феървю. Можем да го купим, ако искаме! Нима не виждаш какво е попаднало в ръцете ни? Сега можем дори да отворим отново вратите на фабриките! Този град вече няма да свири втора цигулка! Свършено е с Бентънвил!