Тръгваш към музея на Роден, който не е много далеч, защото искаш да покажеш на момичето си трийсет и деветте статуи на Балзак — резултат от неумолимата продуктивност на скулптура, който обаче разочаровал всички, когато му бил поръчан паметник на романиста за пресечката на булевардите „Распай“ и „Монпарнас“.
По пътя минаваш покрай някаква конска месарница с позлатена конска глава над входа и надникваш във витрината на една аптека, където виждаш странен пластмасов уред, снабден с подвижен диск, с разчертани таблици на дати и числа, рекламиран като „показалец за месечен цикъл“ в страната, в която се мръщят на всеки друг по-директен начин за контролиране на раждаемостта.
Там има също търкалящо се барабанче с гумени остриета, за което гарантират, че отстранява излишните тлъстини и мазило за кожа, което не йй позволявало да остарее. Щандът обикновено е зает, тъй като лекарите във Франция рядко носят лекарствата в себе си и ако трябва да ти инжектират нещо, първо те пращат да си го купиш от най-близката аптека.
Минаваш и покрай витрината на шивач, в която на всеки 12 часа излагат различни траурни костюми, особено подходящо за съседната витрина на погребалния агент, който пък е изложил снимки на най-добрите си погребения и за магазина за мебели, който предлага провансалска и буржоазна мебелировка и за магазина за електрически уреди, където продават с намалена цена хладилник, произвеждащ на всеки 48 часа толкова лед, колкото би ти стигнал за една много голяма чаша лимонада.
По всички стени висят плакати, обяви, реклами. Комунистите свикват митинг, за да осъдят действията на американците в Корея, Италия и Гърция, а антикомунистите са направили списък на всички лидери на руската революция, политици, художници, писатели и учени, които са били очистени след 1917-а.
На една стена виси реклама с адреса на някакъв господин — експерт по окултизъм, гледане на ръка и карти, съставяне на хороскопи и възвръщане на любовта. Приема в часовете между десет и пет, всеки ден, освен в неделя, и то по предварителна уговорка. В долната част на рекламата се гарантира сериозността на работата.
На тезгяхите на много от баровете можеш да си поръчаш дърва и въглища, а в тези, които се представят за посредници на Pari-Mutuel Urbain, можеш да заложиш на коне. На малки, весело украсени сергийки се продават билети за лотарията. Купуваш си един шанс, като се надяваш да спечелиш 500 000 франка. Купувал си така всяка седмица, но още не си спечелил петстотин хиляди.
Много от по-възрастните жени, с които се разминаваш, са облечени в черно, което придава на улицата провинциална атмосфера и забелязваш новия предизвикателен стил на обличане на младите момичета, които живеят в Латинския квартал и учат рисуване, позират на художници или просто живеят в квартала — черни дънки и маратонки. Наблизо има малък бар, в който правят пунш „Мартиник“ почти неповторимо — горещ или студен, като сироп или убийствено благ, но там винаги е пълно с едни и същи хора, които кроят планове за новото си списание, критикуват някакъв писател или звънят у дома си да искат пари.
Музеят на Роден, който се намира съвсем близо до внушителните, строги постройки на Площада на инвалидите и Военното училище, се помещава в две сгради — стария хотел „Байрон“ и параклиса, който по някое време бил осветен за поклоненията на калугерките от „Светото сърце“. Отнели им го по време на една от вълните на антиклирикализъм, оставили следи в историята на Франция. Роден купил собствеността и настанил каменните си блокове във високия параклис с извит покрив и оловни прозорци. И дори днес, след толкова много години, огромните, страстни, разголени фигури стоят като чужди в непобедимо църковното си обкръжение.
Излизаш от галерията в градината, където, сред 39-е други, стои любимата ти статуя на един писател — Балзак, от бронз, който оглежда града, увековечил в книгите си като джунгла от алчност, нелоялност, хищност, амбициозност и интригантство, за да заслужи възхищението на поколения парижани. Той стои дебел, с огромен корем, властен, мустакат, застаряващ, непокорен, строг, с лека нотка на безумие в металните си очи и… гол. Имаш чувството, че скулпторът просто си е помислил: „Е, ти каза всичко за нас. Заслужаваш и за теб да бъде казано всичко.“
Момичето ти примигва, защото никога не е виждало такова пълно отдаване на почест на литературата и се чудиш какво ли би станало, ако тази мода се разпространи и в Америка и група почитатели издигнат подобна статуя на Марк Твен в Ханибал, Мисури или на Емерсън — в цял ръст, от бронз, sans смокиново листо, в Конкорд, Масачусетс.