Актьорската игра обикновено е от много висока класа и свидетелства за солидна, дълготрайна подготовка. Продукциите са много разнообразни и варират между брилянтни постановки на брилянтни режисьори и такива, поставени на едва ли не аматьорско равнище със сценични импровизации доста под нивото и на най-посредствените бродуейски изпълнения.
В театъра дори и по време на най-тъжните пиеси можеш да се разсееш между действията с цветни диапозитиви, рекламиращи копринени чорапи, шлифери, шампоани и фото-студия, специализирани в детска фотография.
Има идея за привличане на туристите в театъра чрез инсталиране на слушалки, по които да тече английски превод на пиесата. На места езикът на парижките сцени е толкова свободен, че би имал експлозивен ефект върху непривикналото американско ухо, поставен в простички англо-саксонски думи.
Полунощ е, когато излизаш от театъра. На Сен-Жермен най-грозните барове на земята са претъпкани с неокъпани младежи от десетина различни страни, а един длъгнест доскорошен студент от Йейл съобщава на хората по масите, изкарани на тротоара, че приятелката му го мами на горния етаж със сина на някакъв индийски принц. Никой не му съчувства, затова той се засмива — показва добрия стар йейлски дух, сяда си на мястото и изпива чаша бира.
По Шан-з-Елизе момичетата кръстосват като ягуари и небрежно си играят с краищата на кожените си яки под ледените, безпристрастни погледи на полицаите. Кината са отворили вратите си и всички са били да гледат „Един американец в Париж“, а влюбените се целуват открито по страничните улички. Един млад мъж, леко пийнал, приближава група американци, прави поклон и казва: „Вие сте американци. Естествено, не сте комунисти. Не ви се налага да работите на струг. Аз, обаче, трябва да работя на струг, затова трябва да ми простите затова, че бих направил всичко, което е по силите ми, за да ви накарам да работите на струг.“ После казва „Благодаря ви“ и се отдалечава, лутайки се политически неориентирано в посока към Паси.
В нощните клубове тъжни момичета пеят за това, че мразят неделята и има танцуващ кон и млади мъже, които пеят, че Сена тече ли тече и пее ли пее и че е любовницата, в чието легло Париж спи всяка вечер.
Оттатък площад „Пигал“ тъмни фигури, изникващи от сенките, те питат шепнешком дали би искал да видиш някое шоу, а в големите кафенета, посветени на почти голото женско тяло, се разхождат по сцената най-различно оформени момичета, разголени до кръста, но облечени съобразно полицейските изисквания под него. След като са преминали от единия до другия йй край, те застават прилично облечени в бални рокли на стълбите и ако поискаш, можеш да танцуваш с тях, след като си си купил билет. Като всички французойки те танцуват така плътно притиснати до теб, че се чувстваш като бебе, което се задушава в люлката си под прекалено старателно подпъхнати завивки.
В един руски нощен клуб, където всички таланти са над 50, свирят на китари, танцуват цигански танци, седят на групи около запалени свещи, пеят тъжни зимни песни и идват на масата ти, за да пият за твое здраве от собственото ти шампанско, след което не ти остава нищо друго, освен да изсипеш чашата си и да я счупиш върху масата в чест на Царя или в своя собствена чест или в чест на цената на шампанското.
Жадни за въздух, ти и момичето ти се запътвате към реката и стъпвате на тясната, препълнена с хора плаваща платформа, привързана на един катер и с чаша в ръка и чувството, че: „О, не, това е прекалено романтично“, потегляш бавно нагоре към катедралата. Градът е тих от двете ти страни, речният вятър е хладен, дърветата по двата бряга са осветявани от време на време от фаровете на случайните автомобили, преминаващи по мостовете. Бездомниците спят по quais и чакат да ги снимат призори хората, които непрекъснато разглеждат гланцираните цветни албуми за Париж. Наблизо преминава влак и надува свирката си, която звучи също като девица, ощипана ненадейно от църковен настоятел. Сградите на политиците и дипломатите са потънали в мрак.
Паметниците сякаш са задрямали. Звездни векове те заобикалят, отразени в тъмните води…
Обръщаш се колебливо към момичето до теб…
Примигваш. И изведнъж е ден и откриваш, че седиш на същата онази маса в кафе. Момичето ти така и не се е появило, разбира се. На съседната маса една жена разправя: