Зимата, като нещастието, е по-хапеща в Париж, отколкото другаде. Най-веселият от градовете пада от най-високо, когато се потапя в мъка. В най-остроумния от градовете най-силно се забелязва, когато шегата е плоска. Най-гостоприемният от градовете е най-самотен, когато вратите са затворени. Най-откритият в любовта град е най-студен, когато любовниците са вкарани на закрито. Тук е невъзможно да се подмине негероичният факт, че недостатъчно хора се целуват под дъжда или при пет градуса под нулата.
Всичко това е вярно. И тогава…
Тогава изгрява слънцето.
За два часа, около обяд, зимата изчезва, никой не е и чувал за нея.
Всички по някакъв начин се озовават навън, седнали край кафе масичките на открито върху столове, които по някакъв начин са разцъфнали там. Средата на февруари е, но любителят ботаник може да почувства, в собствената си кръв, започващото разпъпване на дърветата. По някакъв начин през нощта е била произведена цяла нова богата реколта от деца на възраст между две и шест години и те са се запътили, очарователно облечени и придружени от най-великолепните млади майки, към парка. Могат да се видят и забързани мъже с тенис ракети. На Сена се появява платно. Брадато момче целува върху моста момиче с дънки. В ресторанта като по магия върху масата в средата на салона е изникнала чиния с пресни аспержи. Някой до теб казва, че снощи е гледал най-страхотния филм през живота си и че той е създаден от негов приятел, който е само на двайсет и за да го направи е взел парите назаем от бащата на своята приятелка. От другата си страна чуваш някой да казва, че ще отиде в Гърция през лятото. Момчето от Мисисипи ти съобщава, че току-що е продало първия си разказ, а гардеробиерката заявява, че се омъжва през юни. Американецът, който ти е добър приятел и от седем години плаща издръжка, се обажда за да ти каже как току-що е научил, че бившата му жена предния ден се е омъжила в Лас Вегас и трябва да си запазиш следобеда, вечерта и нощта, за да празнуваш с него. Един твой познат жокей ти подшушва за фантастично трениран двегодишен жребец и ти внимателно си отбелязваш следващата дата с надбягвания за двегодишни коне. Момичетата, които минават покрай масата ти, люлеят поли и косите им блестят на слънцето.
Някой черпи един младеж с мустаци, защото току-що е приключил с военната си служба и му е обещана работа в „Еър Франс“. Друг тупва наблизо седящ младеж по гърба, защото току-що е победил австрийците в спускането и гигантския слалом и ти с удоволствие отбелязваш, че момчето си поръчва мляко, а не перно. Оказва се, че момичето с очилата край входа, което е затворило очи и е отметнало назад глава, за да поеме слънчевите лъчи, току-що е завършило дисертацията си за Бергсон и е смаяло професора си със своята ерудиция. Дочуваш как някой споменава с добро американците и прочиташ, че президент де Гол ще говори тази вечер и се сещаш, че има един гигант, смел като Аякс и хитър и безмилостен като Одисей, останал от великото минало и че той живее в сърцето на Париж.