За тържествени случаи би могъл да посетиш един магазин, намиращ се на три минути пеша, където можеш да намериш шери Tio Pepe, кристализирал ginger, холандски Hopjes, горчив шоколад или ядки от литчи, доставени от далечната китайска земя. Ананаси, които обикновено се наемаха от домакините за основна декорация на масата при някои по-формални обеди, след което се връщаха на следващия ден, можеха също да бъдат купени през всеки годишен сезон от това чревоугодническо кътче, при това на, както изглеждаше, разумни цени.
Съседството с това място не беше удачно за живеене на човек, който едновременно се бореше с теглото си, с изкушението на алкохола и с разходите по изхранването.
Като други форми на удоволствия кварталът предлагаше един голям и обикновено празен киносалон, който понякога показваше филми, подходящи за семейно гледане, а в съседство до него имаше английска кръчма, която трябва да е изглеждала като великолепна инвестиция на някакви дръзки, обичащи риска финансисти, но се бе провалила, оставяйки махагоновата си украса и рекламите за английски ейл, ирландско кафе и шотландско уиски на паяците. Ако имаш нужда от прическа или желание да си вечно млад, то би могъл да направиш своя избор между половин дузина фризьорски и козметични салони, най-често само с един или двама бръснари или фризьори, работещи зад витрина, на която можеш да видиш обезпокояващи фотографии на млади жени и мъже, позволили си волността да бъдат обезобразени от някой обезумял стилист на прически, подтиквани към тези космати ексцесии от напъните на човешката суета и от страстта към новаторство сред младото поколение с много пари в портфейлите си.
За мен, поне, имаше по-добри методи за харчене на пари, отколкото да си направя косата по такъв начин, че да изглеждам като някой руски балетист или като приятел на Наполеон III. Без да изпитвам нужда да се возя на такси или автобус, аз можех да купя солиден, високомощен клапан за голяма, непонятна за мен машина, теракотена делва за засаждане на портокалово дръвче, диамантен пръстен, лоша, но оргинална картина, плетена, ракитена кошница, правена от слепи, да заложа на някой кон, да взема вафла от някоя будка на открито, тапи и приспособления, за да бутилирам собственото си вино, плажни столове, тенис ракета, маратонки и бутони за футболни обувки, гравирани картички, обявяващи за годежа ми или за смяна на адреса, въже, с което да връзвам големи вързопи или да се обеся, нож за отваряне на стриди, алармена система против крадци, пишеща машина или компютър, място в малък театър, който поставя авангардни пиеси, да се възползвам от удобствата на перални или ксерокс машини, или пък от услугите на благонадеждна студентка, която бе написала върху малка бележка в аптеката, че би могла да живее при мен, като в замяна предлага да гледа децата, които аз евентуално бих могъл да имам, да си взема пица за да я унищожа, тиган, който би могъл да се постави върху печката и да оставя следи върху пържолите сякаш са били печени, кухненски пособия за манипулациите, свързани с ядене на готвени охлюви, енциклопедия Larousse, вана за къпане и ковчег.
Можех също да купя, на едро, купища консерви с грах или зелен фасул, или да изкарам готварски курс в Cordon Bleu, или пък да се запиша за един курс по съвременна литература в удобно разположения Американски колеж. Ако бях толкова ентусиазиран, можех да направя снимки на който и да е спонсориран от мен банкет — поет, оформен и разпределен между гостите ми. Можех да си купя памфлети с всякакво съдържание, печатани къде ли не или да взема лондонския „Таймс“. Ако имах добър музикален слух можех да слушам струнен квартет, изпълняващ Моцарт и Шуберт в църквата, намираща се недалеко от полицейското управление. Можех да си купя детски мебели, или ученически чанти, или велосипед. Коли на втора ръка, чуждестранни и местни, се намираха на разположение за моята инспекция. Ако случайно ми се приискаше да си извадя паспорт за Румъния, единственото което трябваше да направя бе, да се разходя до посолството на страната, добре накичено с внушителна редица от радиоразпространителна екипировка на покрива си и с прозорци, замрежени като на някой затвор, макар че отношенията между Франция и тази латинизирана нация изглеждаха сърдечни, вероятно поради факта, че това бе единствената комунистическа страна, която се среща с Франция на спортното поле по ръгби.