Доколкото се простира моята ограничена способност да проследя всички тези мистерии, това са свързващите сили, които предпазват всичко — камъка, плътта, тревата, водата — от разпадане и превръщането му в експлозия от невъобразим хаос. Цялата тази информация е много далече от курса ми по химия в колежа, където ме учеха, че атомът е най-малката неделима частица във вселената и че засега от тях са ни известни само деветдесет и две. Не съм провеждал допитвания колко назад са изостанали в наши дни лекциите по химия в Сорбоната, в сравнение с изследванията на института „Пастьор“.
Танцуващият млад учен ще ви обясни с вещина и за инженерното разработване на генетична материя и ще изрази надежди, че приблизително до пет години изследванията в тази област ще са отишли достатъчно напред, за да стане осъществимо контролирането — чрез създаване на нови, живи химични съединения — на вируси, които се считат за причинители на множество човешки нещастия. След това ще си погледне часовника и ще отбележи, че трябва да тръгва, за да хване влака на път за седмичната си почивка, през която кара ски.
За известно време изглеждаше, че института „Пастьор“, заедно с цялата си знаменита история, ще трябва да затвори вратите си, точно както и Casino de Paris, а и поради същите причини — липса на финанси. Но правителството се притече на помощ и сега субсидира института до петдесет процента от текущите му разходи, докато за другите петдесет процента се грижи производството на ваксини, което би трябвало да доставя удоволствие на мъжа, дал името си на института, където и да се намираше този мъж в момента.
Дамите, които се чувстват загрижени за положението на жените в света на науката могат да си отдъхнат, като научат, че около половината от изследователите на работа там са жени. В един град, в който са се произнасяли имената на жени като мадам Помпадур и Ева Кюри, доминирали в различни области на човешките стремежи, това не би трябвало да учуди никого.
Сигурно трябва да има огромна орда от интелектуалци, криещи се зад звънците, които отварят предните врати на сградите в квартала, след като толкова много от хората, без значение дали мъже или жени, които човек подминава по улицата, изглеждат отчайващо книжовни и интелигентни, макар че с французите човек може да се обърка, когато се опитва да определи същността им според физическото излъчване и начина на обличане. Скрити зад бради, с високи чела, срещащи се навсякъде, с проницателни, анализиращи погледи, са най-общите характеристики за мъжете и жените, седящи с часове пред кафето си в кафенетата, нахвърляйки някакви случайни бележки върху лист хартия, който може да съдържа или да не съдържа някой ред от апокалиптична версия или просто трябва да напомни за купуването на половин килограм кренвирши. Това не може да каже никой. Съседът, към когото хвърляте бегли погледи, може да се окаже органичен химик или пък месар, обядващ през почивката си. За разлика от Америка, външните белези на мисълта са считани за социално приемливо явление.
Когато започнат конните състезания в Париж, което само по себе си е една приятна част от годината, на авенюто се появява един ягуар, излизащ от подземния си гараж, управляван от американец, който навлиза във втората половина на шейсетте, облечен с хубави, тъмни дрехи и с черен каскет на главата. Само за един невероятен ден, по времето на който той бе командващ лейтенант в Американския морски флот — въпреки, че тези героични подразделения на нашите въоръжени сили нямаха никакви плавателни съдове по-близо от Port Mailot, вместо да са до Cherbourg, за да стане това, което стана — той се оказа, по силата на някаква непонятна организация, нашия военен водач в Париж и бе същият мъж, който ме насочи към болницата, където един редник от нашето поделение лежеше ранен, след като бе ударен по време на въздушна атака. Франкофил и възторжен любител на конете, той подпомагаше възстановяването на състезанията с коне, считайки това за естествена отличителна черта на парижкия пейзаж. Мълчалив човек с непреклонна честност и неподкупност, той има достъп до всички места, включително и до святата зона, където се намират съблекалните на жокеите. Пристигайки с две или три елегантно облечени дами, той ги отвежда ритуално до определени места покрай хиподрума, докато колата му се откарва почтително до най-доброто място за паркиране, близо до главната трибуна. Този мъж прави рядко залози, въпреки че има непрекъснат поток от треньори и агенти на жокеи, движещ се към кабината му или към мястото му, където е застанал до огражденията за конете. От друга страна, дамите, които го придружават, правят залози с невъздържана страст, обикновено с не по-голям успех от някой, който никога през живота си не е виждал седло и се опитва да направи избора си с мятане на зарчета. Толкова засега за вътрешната информация.