Най-после Джон се измъкна изпод платнището и бавно се изправи. Крайниците му се бяха схванали. Протегна се и тръгна към вратата, като се стараеше да стъпва колкото може по-тихо, но в тъмното закачи с крак някаква метална част и тя падна с дрънчене.
Джон замръзна на мястото си и остана така известно време, но не се чу нито звук — очевидно наистина беше сам на борда на корабчето. Екипажът беше слязъл на сушата.
Пое си дълбоко дъх, отвори вратата на склада и предпазливо надникна навън. Излезе в коридора и тръгна покрай каютите.
Макар и сам да не го съзнаваше, лека-полека се беше успокоил, предоверил се беше на тишината и беше отслабил бдителността си.
Точно тогава едър брадат мъж с фес на главата и с пистолет в ръка изскочи от една от каютите.
— Кой си ти, по дяволите, и откъде се взе?!
Мъжът вероятно беше египтянин, ако се съдеше по специфичния му акцент.
В отчаянието си Джон се хвърли напред и сграбчи с едната си ръка китката на терориста, а с другата измъкна ножа си.
Мъжът с феса не беше очаквал внезапното нападение и рязко се дръпна назад, опитвайки се да се освободи, но загуби равновесие и в същия миг юмрукът на Джон го фрасна в челюстта. Мъжът бързо се окопити, извъртя се и насочи пистолета си към хълбока на Джон.
Той успя да се дръпне тъкмо навреме. Мъжът натисна спусъка и изстрелът отекна в тишината. Куршумът профуча край Джон и попадна в една от каютите. Джон изпревари следващия изстрел и заби ножа си в гърдите на мъжа.
Терористът се свлече на колене с глух стон, после се килна напред и падна по очи.
Повече не помръдна. Под него извираше кръв. Джон срита пистолета от ръката му, после провери пулса му и поклати глава. Мъжът беше мъртъв. Не беше имал намерение да го убива, но събитията се развиваха бързо и нямаше друг избор.
Изправи се и отстъпи назад. Целият се тресеше. След дългите часове, прекарани в принудително бездействие, се беше наложило да действа светкавично и нервите и мускулите му още не можеха да се възстановят от стреса.
Когато се съвзе, Джон прекрачи проснатото тяло и се качи на палубата, обляна от меката светлина на следобедното слънце.
Огледа предпазливо палубата от единия до другия край. Корабчето беше строено с оглед максималната бързина, така че да улавя всеки повей на вятъра. Както предполагаше, двете лодки ги нямаше — наистина беше чул да ги спускат в морето.
Джон обаче продължаваше да е нащрек — след внезапната поява на мъжа с феса вече имаше едно наум. Тръгна към мостика, като се озърташе.
На запад слънцето — огромен яркожълт лимон, беше слязло ниско над хоризонта. Във въздуха започваше да се усеща вечерната прохлада. Според часовника му, сверен по парижко време, минаваше шест часа. Прецени, че все още се намират в същия часови пояс или най-много в съседния.
На палубата беше оставен бинокъл и Джон го взе, за да огледа брега. Видя гладка пясъчна ивица и някакви постройки, които отдалече наподобяваха парници. В съседство се зеленееше цитрусова горичка — клоните вече бяха отрупани с плод. Един нос се вдаваше доста навътре в морето, но странното беше, че беше отделен със стена, висока повече от три метра. Очевидно — частна собственост, недостъпна за любопитни очи. Както и за неканени посетители, ако се съдеше по солидните размери на стената и по бодливата тел, която я увенчаваше най-отгоре като трънен венец.
Зад оградата се издигаха палми и маслинови дървета, а навътре се белееше просторна, доста раздвижена постройка в арабски стил, увенчана с купол.
Джон свали бинокъла и замислено потърка чело. Това не приличаше на Южна Франция… Би могло да бъде крайбрежието на Испания, но се съмняваше. Ако се съдеше по пищната средиземноморска растителност, широката плажна ивица, палмите, хълмовете в далечината и скъпите, модерни автомобили, които профучаваха по крайбрежната магистрала, най-вероятно бяха акостирали край бреговете на Алжир.
Той вдигна отново бинокъла и се взря в имението зад стената. Лъчите на следобедното слънце падаха косо и почти го заслепяваха. Стената, в своята ослепителна белота, сякаш се мержелееше пред очите му. Опитваше се да съзре двете лодки някъде край плажната ивица, но не успя.
Реши да приключи с огледа на брега, макар и да не беше особено удовлетворен от резултата. Трябваше да побърза. Спусна се долу в склада, за да вземе една пластмасова кофа, и отново се върна на палубата. Събу се по гащета, сгъна дрехите си и ги сложи в кофата, пъхна отдолу револвера и сгъваемия си нож, и се спусна по въжената стълба. Плъзна се в прохладната вода и заплува с плавни движения, като тикаше кофата пред себе си и се стараеше да не плиска — вълничките отразяваха слънчевата светлина и се забелязваха от сушата.