Когато най-после усети дъното под краката си, вече беше доста уморен — не толкова от физическото усилие, колкото от напрежението през този ден. Но докато крачеше към брега, усети нов прилив на енергия.
Отново заплува, като внимателно оглеждаше ивицата земя зад бялата непристъпна ограда. Насочил се беше към крайната точка на вдадения навътре в морето нос. Там растителността беше буйна, почти непроходима и беше превзела крайбрежната ивица — това щеше да му осигури добро прикритие.
Изведнъж трепна — видя двете лодки, изтеглени една до друга на брега, в сянката на храстите. Това все пак беше нещо.
Заплува по-енергично, докато най-после си избра подходящо закътано място, където да се измъкне на брега. Изпълзя на сушата, просна се по корем на още топлия пясък и остана да лежи така цяла минута. Усещаше ударите на сърцето си, а топлината бавно проникваше в тялото му и го съживяваше.
Най-после се надигна и се затича към горичката, където откри малка сенчеста поляна. Тук спря и се облече, като вдъхваше дълбоко мириса на земя и избуяла растителност. Прибра пистолета и сгъваемия си нож, скри кофата в храстите и тръгна между дърветата, като се озърташе предпазливо.
Скоро откри някаква пътека и се наведе да разгледа следите, оставени в пръстта. Следите бяха пресни, от няколко чифта спортни обувки, и идваха откъм мястото, където бяха завързани двете лодки.
Очевидно беше на прав път. Извади револвера си и продължи по пътеката, но след петнайсетина метра горичката от маслинови и палмови дървета изведнъж свършваше и пред очите на Джон се появи живописната вила, чийто купол бе видял от морето.
На пръв поглед мястото изглеждаше безлюдно — никой не се мяркаше в градината, никой не надничаше от прозорците, чиито завеси се издуваха от вятъра, никой не седеше на столовете от ковано желязо, артистично разпръснати на терасата. Не се виждаха никакви автомобили. Но изведнъж чу в далечината хор от гласове, които насечено, по войнишки скандираха нещо. От време на време долитаха и изстрели.
Всичко това не оставяше у Смит и сянка от съмнение за това, какво всъщност ставаше тук, зад високата стена, далече от любопитни погледи.
Сякаш в потвърждение на догадките му иззад ъгъла се появи мъж в британска камуфлажна униформа, с афганска чалма на главата и автомат „Калашников“ през рамо.
Джон почувства, че пулсът му се ускорява. Притаи се зад храста и в следващия миг иззад срещуположния ъгъл на сградата се появи друг мъж, също въоръжен. Той беше по дънки и във вида му имаше нещо ориенталско. Двамата се разминаха край входните стъпала и продължиха обиколката си.
Джон не смееше да помръдне. Ето че се появи и трети патрулиращ — излезе от къщата и застана на верандата, като се оглеждаше на всички посоки. После се прибра, а не след дълго двамата, които обикаляха вилата, се появиха отново. Когато завиха зад ъгъла, на верандата се показа и четвъртият от охраната.
Джон изчака малко, за да се увери в точната им бройка и за да избере най-подходящия момент да се вмъкне във вилата. Той заобиколи под прикритието на храстите, докато откри един по-отдалечен вход, разположен в непосредствена близост до гората. До този момент не беше видял никакви автомобили, но предположи, че са от другата страна на вилата. Сега различаваше по-ясно скандиращите гласове и по гърба му полазиха тръпки. Това бяха клетви на вярност към Аллаха и възгласи на омраза към Америка и Израел, слугите на Сатаната.
В момента, в който охраната зави зад ъгъла, Джон се измъкна от укритието си и хукна към вратата. Тя се оказа отключена, което не го изненада — вилата беше съвсем изолирана и се охраняваше зорко, така че обитателите й не смятаха за нужно да заключват вратите и държаха прозорците широко отворени. И все пак Джон открехна вратата едва забележимо, като продължаваше да е нащрек. През процепа видя под от излъскани керамични плочки, скъпи арабски мебели и модерни абстрактни платна, които очевидно не бяха в разрез със строгите канони на исляма. Видя и нишите, където човек можеше да се усамоти с някоя книга, отделени от основното помещение с традиционните мюсюлмански сводове. В тази страна, завладявана в продължение на столетия ту от едни, ту от други нашественици, най-силно се усещаше арабското влияние. Арабите преобладаваха по тези земи и като численост и се опитваха да наложат пълното господство на исляма въпреки съпротивата на берберските племена и на френските жители. Всичко това съвсем не ставаше лесно, нито безболезнено. Неслучайно именно тук се зараждаха толкова много терористични фундаменталистки групировки.