— Време е да приключа с теб веднъж завинаги — изсъска той. — Достатъчно неприятности ни създаде!
— Почакай — спря го Мавритания. — Винаги можем да го убием, но помисли малко. Един полковник от американската армия може да ни бъде по-полезен жив, отколкото мъртъв. При условие, че го държим под око. Тези, които са го изпратили, може да са готови на известни компромиси, за да си го получат обратно, кой знае?
Абу Ауда не изглеждаше твърде склонен да остави Джон жив, но нещо в изражението на Мавритания охлади яростта му и го накара да отстъпи.
— Какво пък — сви рамене той. — Ако наистина можем да спечелим нещо…
Мавритания кимна. После добави:
— Струва ми се, че този пистолет е на някой от нашите. — Той посочи взетия от ръцете на Шамборд пистолет.
Абу Ауда огледа пистолета.
— Така е. Някой ще плати за тази небрежност.
Мавритания се обърна към Смит:
— Да се унищожи ДНК компютърът би било смела, но безполезна постъпка, полковник Смит. Доктор Шамборд просто щеше да направи нов.
— Лъжете се — процеди Терез.
— Младата дама се държи враждебно от самото начало — поклати глава Мавритания. — Тц… тц… тц. Мисля, че надценявате влиянието, което имате върху баща си, мадмоазел. Можехме да се обзаложим, че многоуважаемият доктор не би пожертвал живота ви, за да спаси от гибел няколко хиляди безименни нещастници. Американците също пет пари не дават за вас двамата. Тяхната цел е компютърът, а ако междувременно някой от вас пострада, това са „странични“ поражения.
— Познавам баща си — повтори Терез. — Той нямаше да направи нов прототип. За какво, мислите, му е бил необходим пистолетът?
— О, така значи, доктор Шамборд? — вдигна вежди Мавритания. — Бяхте избрал благородната смърт на римски патриций? Моите уважения, но това също щеше да бъде една безсмислена постъпка. — И той отново се обърна към Смит.
— Знаете ли, инциденти винаги се случват, затова ние предвидливо сме се застраховали. Предупреждавам ви, в случай че решите да направите нещо необмислено. — Той въздъхна. — Вие, американците, винаги сте били самонадеяни. Това е най-големият ви грях. Все си мислите, че вашите идеи, вашите технологии и т.н. превъзхождат всички останали… Време е да ви се даде един добър урок. На вас и на вашите приятелчета, евреите, които сте взели под крилото си.
— Ти самият говориш като типичен диктатор, Мавритания. И не ми разправяй, че правиш всичко това от религиозни подбуди. Криеш се зад големи думи, но мотивите ти са твърде лични, твърде егоистични. Отвращаваш ме.
Очите на Мавритания искряха, а дребното му тяло кипеше от неподозирана енергия, сякаш в този момент се чувстваше равен с Бога, негов избраник, непогрешим месия.
— Невернико, какво разбираш ти от вяра? Твоята алчна нация се опитва да превърне Средния изток в шепа послушни монархии, за да граби богатствата на земята ни безнаказано! Загрижени сте за цялото човечество, но истината е, че не ви е грижа колко хора в този момент умират от глад! Опитвате се да манипулирате всички, а после се чудите защо никой не ви благодари. За какво очаквате да ви бъдем благодарни?
— Говорите от името на всички онеправдани и се обявявате в тяхна защита. Нека обаче да поговорим за всички невинни жертви на вашата терористична атака. Във вашата свещена книга, Корана, се казва: „Не убивай, освен в името на справедливата кауза.“ Това ли наричате „справедлива кауза“, Мавритания? Кой ще ви повярва, освен една шепа заблудени нещастници? Истината е, че няма да се спрете пред нищо, за да осъществите болните си амбиции.
— Оправдавате хладнокръвните си убийства с вашия измислен Бог — добави Терез.
Мавритания не я удостои с отговор. Той продължаваше да пронизва с поглед Джон, но в този момент Джон гледаше Емил Шамборд, поразен от промяната, настъпила в него. Откак бяха влезли терористите, той не беше проговорил, не беше помръднал. Стоеше като истукан, а погледът му беше отнесен, вперен в пространството. Като че ли се беше пренесъл духом в някакво по-добро място, където нищо вече не можеше да го засегне и да му причини болка.
В този момент прогърмя гласът на Абу Ауда:
— Много се разприказвахме, а времето лети. — Той се обърна към хората си и посочи Смит и двамата Шамборд. — Отведете ги в килията и ги заключете. Отговаряте за тях с главите си.
— Оставете доктор Шамборд — намеси се Мавритания. — Двамата с него ни чака доста работа. Утре е големият ден, който ще сложи началото на нова епоха. — И той потри доволно ръце.
Двайсет и седма глава
Ранди наблюдаваше двамата въоръжени мъже, които обикаляха вилата в противоположни посоки и се появяваха иззад ъгъла на равни интервали. Изглеждаха спокойни и при всяка среща си разменяха шеги и закачки, което я наведе на мисълта, че все още не знаят за проникването й в имението. Следователно „Щитът с полумесеца“ действително не разполагаше със съвременна апаратура за охрана — детектори, камери и оптически скенери — точно както се беше и надявала. Проникването в самата вила обаче щеше да бъде проблем — не си правеше никакви илюзии в това отношение.