— Много сте проницателен, полковник.
— Татко… — прошепна Терез.
В този момент иззад ъгъла се появиха тичешком Абу Ауда, Мавритания и още трима от хората им. Джон стисна двата револвера — своя и на Терез.
Ранди погледна часовника си. Оставаха четири минути до удара. Изведнъж откъм вилата се разнесоха викове и тропот на тичащи нозе, последвани от залп на автомати. Джон и Терез имаха само пистолети. Това означаваше, че… Сърцето й за миг спря да бие. Нещо се беше объркало… И сякаш в потвърждение на мисълта, че се е случило нещо ужасно, до нея отново долетя пукот на автомати.
Ранди скочи на крака и се втурна към вилата. Онова, което чу, смрази кръвта й — от там се разнасяха смях и гръмки викове във възхвала на Аллах.
Зави й се свят. Не, не беше възможно. И все пак… съзнаваше, че Джон и Терез са мъртви и няма да ги види повече. В момента хората на Мавритания празнуваха разправата си с неверниците.
Ранди преглътна сълзите си и стисна зъби. Не биваше да се отдава на скръбта си, нито на разтърсващата ярост. Целта им беше унищожението на ДНК компютъра и знаеха какво рискуват. Но щяха да предотвратят нещо чудовищно и това беше главното… Терористите сега тържествуваха, но нямаше да е задълго.
Тя се изтръгна от вцепенението си, скочи и хукна като подгонена от дузина побеснели кучета. Опитваше се да не мисли, да не вижда пред себе си лицето на Джон — засмените сини очи, високите скули, мъжествената уста, която беше виждала да изразява решителност, гняв, напрегнат размисъл…
Не спираше да тича. Експлозията беше толкова мощна, че взривната вълна я отхвърли на два метра, а главата й още малко и щеше да се пръсне. Във въздуха се разхвърчаха парчета от унищожената сграда. Ранди пропълзя зад ствола на една маслина и прикри главата си с ръце.
Ранди включи предавателя си, без да откъсва поглед от огненото зарево в далечината.
— Докладвайте в Пентагона. ДНК компютърът е унищожен. Доктор Шамборд е мъртъв. Опасността е елиминирана.
— Тук Роджър, агент Ръсел. Поздравления за успешно приключилата мисия.
Гласът на Ранди звучеше глухо:
— Предайте още, че подполковник Джонатан Смит от американската армия и дъщерята на доктор Шамборд, Терез, са загинали при експлозията. И ме измъкнете от тук.
Ранди изключи предавателя и се загледа в нощното небе. Луната надзърна иззад облак и се скри отново. Всичко беше свършило. Тя въздъхна и нещо сякаш се отприщи в нея. Риданието я разтърси и дълго сдържаните сълзи бликнаха от очите й.
Част III
Двайсет и осма глава
Агентът на ЦРУ Джеф Масуд, се промъкваше предпазливо през развалините на Южен Бейрут — призрачен град, над който витаеше дух на обреченост. Във въздуха се носеше пушилка и навсякъде се виждаха опустошенията на продължителната гражданска война, превърнала града, известен някога като „Париж на Изтока“, в мрачна сянка на самия себе си. И въпреки че централната част на Бейрут лека-полека се връщаше към живот, тук все още бе мъртва, „ничия“ зона, погребана под купища изпотрошени тухли.
Джеф беше въоръжен и с променена външност. Задачата му беше да установи контакт с важен източник на информация, чиито координати откриха в тефтерчето на друг агент, загинал при атентат.
Тази мисия нямаше да бъде никак лесна и можеше да бъде осъществена единствено благодарение на разузнавателните средства, с които разполагаше американското правителство — от традиционните разузнавателни самолети „U-2“ до свръхмодерните сателитни системи и безпилотните самолети с дистанционно управление.
Тъй като навсякъде цареше разруха и сградите бяха сринати почти до основи, Джеф разчиташе за ориентация единствено на специално програмираното миниатюрно навигационно устройство. От време на време спираше и се взираше в екрана, който му показваше картина на улиците в района. Триизмерният образ се предаваше директно от един от дистанционно управляваните разузнавателни самолети и с негова помощ Джеф се придвижваше напред.
Беше изминал близо половин километър, когато изведнъж някъде съвсем наблизо проехтяха пушечни изстрели и зад гърба му се чуха стъпки. Пулсът му се ускори и той се притаи в сянката на един овъглен танк, зарязан насред улицата. Измъкна пистолета си. Трябваше да стигне до мястото за връзка бързо, преди да са го открили.
Отново хвърли поглед на мининавигатора. Вече беше близо. Но докато се ориентираше накъде да свие, се случи нещо невероятно, нещо немислимо. Екранът на мининавигатора угасна. Джеф тихо изруга и се втренчи в него невярващо. Може би всеки момент образът щеше да се възстанови… В противен случай беше загубен. Нямаше никаква идея накъде трябва да върви. Започна отчаяно да натиска бутоните, но на екрана се появи само обичайната „камуфлажна“ информация — телефони, уговорени срещи и т.н., която задължително трябваше да фигурира в мининавигатора. Връзката със сателита обаче беше преустановена.