— Емил не би оставил малката — натъртено каза Марти, учуден как Питър изобщо може да оспорва този факт.
— „Малката“ наближава четирийсет — сухо отбеляза Питър.
— Какво променя това? — намръщи се Марти.
Питър поклати глава.
— Възможно е да са били нашите хора — каза изведнъж Ранди. — А американецът да е бил Джон. Нали терористите използваха подобно корабче, за да стигнат до Алжир? Но може и сред тях да има някой американец…
— Джон е бил! — възкликна Марти. — Сигурен съм!
Питър въздъхна.
— Нека все пак да изчакаме информацията от моите хора.
Марти беше застанал до прозореца и погледът му се рееше навън, а мисълта му се беше устремила към неподозирани висини. Нищо вече не сковаваше играта на въображението му и образите, които се раждаха в него — те преливаха във всички багри и искряха в причудливи форми като в магически калейдоскоп. Марти затвори очи, обзет от странна лекота, и потъна изцяло в своя свят, в който законите на гравитацията не важаха.
Звънът на телефона го сепна и го върна на земята. Той се смръщи.
— Мен търсят! — спусна се към телефона Питър.
Наистина този път обаждането беше за него. Нечий глас със силен лондонски акцент му съобщи, че в Средиземно море, недалеч от алжирското крайбрежие и вдигнатата във въздуха вила, по време на експлозията се е намирала британска подводница. Хидролокаторите й са регистрирали ударната вълна и подводницата е изплувала на повърхността. Радарът й, насочен към мястото на инцидента, е идентифицирал малък хеликоптер „Хюз Скаут“, който се е издигнал във въздуха петнайсетина минути след експлозията.
Междувременно два закрити камиона са били забелязани да напускат района и да се отправят по магистралата в посока към Тунис. Човекът, изпратил на МИ-6 тази информация, е бил щедро възнаграден. Разузнавателните служби не се скъпяха в такива случаи.
И накрая, пилотът на един британски самолет беше забелязал малък хеликоптер „Скаут“, поел курс от Оран към бреговете на Испания, което му се сторило малко странно, защото често извършвал рейс от Гибралтар до Рим, но никога досега не бил засичал хеликоптер в този район. Затова отбелязал факта в бордовия дневник. След незабавната проверка, извършена от МИ-6, се оказало, че за този ден и час не е бил заплануван полет на хеликоптер от Оран и околностите.
— Ето на! — тържествуваше Марти. — Казах ли ви?! Всички факти сочат, че Джон е жив!
— Дори да е така, не виждам как бихме могли да влезем във връзка с него — замислено каза Питър. — А и как да разберем дали е бил в хеликоптера или в корабчето на контрабандистите?
— Ще проверим и двете следи — решително каза Ранди. — Ще се свържем с всички бази и ще започнем усилено издирване.
Междувременно Марти отново се беше отнесъл и летеше на крилата на въображението си. Очите му трескаво блестяха и в съзнанието му се оформяше една идея, която му се струваше гениална в своята простота и толкова лесноосъществима, че се чудеше как досега му беше убягвала. Най-после той потри ръце от задоволство, скочи от мястото си и затанцува.
Ранди гледаше смаяно лудешките му подскоци.
— Марти…
Той обърна към нея засиялото си лице.
— Еврика! Това е! Решението е било толкова просто… Направо е щяло да ни извади очите! Някой ден трябва да се занимая по-обстойно с природата на човешкото съзнание — тази необятна област крие такива изненади…
— Марти — Ранди започваше да губи търпение.
Той се усмихваше дяволито.
— Ето какво: ще изпратим на Джон съобщение по уебсайта на Аспергер. Така, както направихме преди време, когато върлуваше оня ужасен вирус. Не вярвам Джон да е забравил. Само трябва да го формулираме така, че да остане в тайна за всички, освен за Джон. — И Марти сбърчи чело в напрегнат размисъл.
Питър и Ранди чакаха търпеливо.
Най-после Марти възкликна:
— Измислих! Какво ще кажете за това? „До Феникс: Ако отговорът ти е «да», за теб ще мина огън и вода. Ще ида и накрай света. Какво искаш да правим?“
Ранди поклати глава.
— Не разбирам…
— Аз също съм затруднен… — призна Питър.
— Чудесно — ухили се Марти. — Това се искаше. Значи и никой друг няма да се сети.
— Все пак ще ни го разясниш ли? — попита Ранди.
— Не, почакай — изведнъж каза Питър. — Мисля, че започвам да схващам… „Феникс“ — възкръсналият от пепелта, е Джон, когото мислехме за загинал при експлозията… „Ако отговорът ти е «да»“ — защото не сме сигурни дали е оцелял… Нататък е ясно — опитваме се да разберем къде е.