Изведнъж чу шум на няколко крачки пред себе си, отскочи зад един от боровете и се просна по очи. Отново се обля в пот. За малко не се беше сблъскал с един от терористите, който претърсваше тази част на гората.
Мъжът приближаваше, като непрекъснато се озърташе. Дали го беше чул? Вероятно, защото беше насочил напред автомата си и пристъпваше дебнешком. Но в същото време като че ли сам себе си се опитваше да убеди, че тревогата му е била напразна и е чул някой от обичайните горски шумове.
Джон стисна сигналния пистолет и затаи дъх. Последното, което искаше, беше да използва този пистолет. Със същия успех би могъл да изстреля куп фойерверки.
За беда, мъжът идваше право към него. Срещата беше неизбежна. Джон изведнъж се надигна, замахна с тежкия сигнален пистолет и преди терористът да се опомни, го повали на земята, като запуши с ръка устата му. После повторно вдигна пистолета и с всичка сила го стовари върху главата на мъжа. Черепът изпука, рукна кръв. Джон замахна отново… Терористът се свлече в краката му.
Джон дишаше тежко. Мъжът беше паднал по очи. Обърна го и провери пулса му. Мъртъв беше. Взе автомата му и ножа със закривено острие, който намери в дрехите му, после потъна навътре в гората.
Не спираше да си задава въпроси. Какво се беше случило във вилата малко преди тяхното пристигане? Защо беше убит пилотът Мохамед? Къде бяха отишли Шамборд, Терез, Бонард и Мавритания?
Думите на Шамборд „Аз не им помагам, те ми помагат“ не излизаха от главата му. Какво се криеше зад тях? Защо Шамборд и капитан Бонард не бяха изчакали хората на Мавритания?
В главата му започваше да се оформя някаква мисъл, която на пръв поглед изглеждаше невероятна, но кой знае? И колкото повече мислеше за това, всичко лека-полека започваше да си идва на мястото… парчетата от странния пъзел започваха да се нареждат.
„Черният пламък“ беше служил за параван на „Щита с полумесеца“, а „Щитът с полумесеца“ — за прикритие на Шамборд и капитан Бонард, които всъщност преследваха свои цели.
Възможно беше и да греши, но интуицията му подсказваше, че е на прав път. Ускори ход. Трябваше да се изплъзне на Абу Ауда и хората му и да намери начин да се свърже с Фред Клайн. Трябваше да го предупреди кои са инициаторите на всичко, за да бъдат спрени навреме. В противен случай рискуваха да се насочат по грешна следа и да стане твърде късно.
Джон видя хеликоптера да кръжи над боровете и разбра, че отново е загазил. Точно прекосяваше една открита полянка, когато се разнесоха изстрелите и над главата му се посипа дъжд от борови иглички. Бяха го забелязали! Щяха да кацнат някъде наблизо, да се пръснат по склона и да го причакват.
В продължение на два часа упорито беше напредвал нагоре по стръмния баир с надеждата, че ще им се изплъзне… Най-после реши, че се е отдалечил на безопасно разстояние и сви настрани, като отново започна да се спуска надолу, с надеждата, че ще излезе на някакъв път. Предполагаше, че е някъде в Югоизточна Франция, но все още не можеше да се ориентира къде точно. Вече нямаше търпение да срещне някой от местните жители, да намери телефон, да влезе в досег с цивилизацията… Сега се укоряваше, че беше избързал — прекалено рано беше сменил посоката, почувствал се беше сигурен и… беше сгрешил.
Сви настрани, като се надяваше да се изплъзне на хайката, организирана от Абу Ауда. За беда стресна ято врани и те се разлетяха над боровете с крясъци. Прехапа устни. Обстоятелствата отново се бяха обърнали срещу него, и то защото прекалено рано се беше успокоил, подценил беше Абу Ауда.
Притаи се зад една скала и хвърли поглед нагоре. Върхарите на боровете се полюшваха от вятъра. Планинските усои тъмнееха зловещо, дори птичите песни и жуженето на пчели, които огласяха ливадите, не достигаха дотук.
Планината сякаш го дебнеше настръхнала. Някъде там, в хладните сенки, се промъкваха хората на Абу Ауда.
И ето че измежду дърветата се показа главата на мъж с афганска чалма на главата. На трийсетина метра от двете му страни Джон забеляза още двама от терористите.
Останалите не се виждаха, но вероятно и те не бяха далече. Все пак, ако действаше бързо, това нямаше да има особено значение. Трябваше да рискува и да се опита да пробие обръча им. Трима срещу един не беше най-лошото възможно съотношение, при положение, че беше въоръжен и под прикритието на скалата.
Терористите вероятно вече знаеха, че е убил един от тях и е взел оръжието му. Единият от тях направи знак на другите двама и се насочи към скалата.