— Както виждаш, бива ме и в акробатичните изпълнения — задъхано каза тя, като се опитваше да се усмихне. — Но не бих желала да опитвам отново.
Джон я погледна. Лицето й бавно възвръщаше цвета си. Мускулите на Джон още трепереха омаломощени, но лицето му се озари от благодарна усмивка.
— Сложи си предпазния колан! — строго нареди тя.
— Слушам! И… Ранди, много ти благодаря. Знам, че звучи глупаво, но… това, което направи…
— За теб — винаги! — засмя се Ранди. — Така се зарадвах да те видя, Джон, че не исках да те загубя отново…
Трийсет и трета глава
Хеликоптерът летеше в посока северозапад към Париж и Гренобъл остана назад. Джон, Ранди и Питър още мълчаха, разтърсени от преживяното. Джон въздъхна, като че ли се опитваше да се отърси от кошмара, и се наведе напред към седалките на Питър и Ранди.
Ранди се усмихна и го потупа по главата.
— Обещаваш ли да слушаш?
Той се засмя. Достатъчно му беше да погледне Ранди, за да му стане леко на душата. Преди по-малко от час беше на косъм от смъртта, а ето че сега седеше до двамата си верни приятели, които дори не вярваше, че ще види отново.
Макар че непосредствената опасност беше отминала, тримата все още бяха нащрек. Ранди се озърташе за появата на вражески хеликоптер в небето, а Питър съсредоточено следеше количеството гориво и посоката на движение на хеликоптера.
Залязващото слънце беше от лявата им страна — огнена топка, чиито пурпурни лъчи бяха обагрили върховете на дърветата и ширналите се долу заснежени поля. В далечината се виждаше долината на Рона, която наподобяваше пъстър килим със своите прочути лозя.
Джон се чувстваше уютно в тясната кабинка на хеликоптера. Близостта на приятелите му го караше да забрави изтощението си.
Той повиши глас, за да надвика шума на хеликоптера:
— Как е Марти? Разбрах, че окончателно е излязъл от комата? Нямам търпение да го видя…
— Вече е във форма — ухили се Питър. — И откак разбра, че си жив, място не може да си намери.
Джон се усмихна, като си представи картинката.
— Жалко само, че не можа да ни помогне с някаква информация за Шамборд и ДНК компютъра…
— Наистина — въздъхна Ранди. — Но важното е, че се оправи. Ами ти, Джон… Ти също имаш какво да ни разправиш. Например, какво се случи онази нощ при вилата? Когато чух взрива, реших, че си мъртъв…
— Ще започна от там, че Шамборд изобщо не е бил отвлечен. Бил е с тях от самото начало или по-скоро… те са му помагали. Самият той го каза, но тогава не разбрах какво точно има предвид. Струваше ми се, че няма особена разлика. И така, цялото представление с отвличането е било предварително замислено. Искал е да заблуди всички, включително и дъщеря си. Не е подозирал обаче, че Мавритания ще отвлече и нея. Това не е влизало в плановете му и доста го смути…
— Да… — замислено поклати глава Питър. — Това обяснява много неща. Не разбирам само как са успели да измъкнат прототипа преди експлозията.
— Прототипът беше унищожен. Но аз също се питам как Шамборд толкова бързо е успял да направи копие и да го приведе в действие?
— Нали? — погледна го Ранди. — Направо не е за вярване. Но според нашите експерти нито един друг компютър не е в състояние да пробие защитните кодове на сателитите ни, да препрограмира системите и да блокира достъпа ни до тях. Следователно всичко това е дело на ДНК компютъра.
— В такъв случай… не може ли да е съществувал и втори прототип? — намеси се Питър.
Джон и Ранди се спогледаха.
— Като нищо… Знаеш ли, че може и да си прав? Втори прототип, за който Мавритания не е знаел…
— Втори молекулярен компютър… — промърмори Ранди. — Страхотно. Само това липсваше.
— Но е най-вероятното обяснение на случилото се — каза Джон. — Защото още не съм ви казал всичко…
— Казвай тогава — подкани го Ранди. — Че взех да настръхвам…
— И така, във вилата разбрах, че Шамборд не е жертва на терористите, а самият той е един от тях. И че не е бил заставен насила да тества компютъра, а е участвал в планирането на атаките.
— Да, това вече ни стана ясно…
— Преди няколко часа осъзнах, че както „Щитът с полумесеца“ използваше баските за параван, така и Шамборд и капитан Бонард възнамеряват да се прикрият зад престъпната ислямска групировка, да я използват като „троянски кон“, за да извършат каквото са замислили и да останат вън от подозрение. Вината би паднала върху група религиозни фанатици, екстремисти, предвождани от бившия лейтенант на Осама бен Ладен. Кой би се усъмнил? Неслучайно задържаха Мавритания — мисля, че ще се опитат да го превърнат в изкупителна жертва.