— Тревожиш се за приятелите си, нали? — меко попита доктор Камерън.
— Много ясно! — избухна Марти. — Кой знае на какво са подложени, докато аз вегетирам в този луксозен затвор! — Той огледа с отвращение елегантната болнична стая и продължи, като размахваше разпалено ръце. — Досега трябваше да са тук! Гренобъл не е на луната…
Още не можеше да се примири, че го бяха оставили тук, и уютната, успокояваща болнична атмосфера само усилваше раздразнението му.
Къде ли бяха сега Джон, Ранди и Питър? Би дал всичко, за да е с тях в този момент. Ако не можеше да спаси приятелите си, поне щяха да умрат заедно.
— Разбирам, че си притеснен… — започна доктор Камерън, но Марти го прекъсна гневно:
— Притеснен ли?! Отчаян съм! Те може би имат нужда от мен! Може би точно в този миг ги дебне смъртта… — Той трепна изведнъж и погледът му се оживи: — И аз знам какво трябва да направя! Може би все още не е късно! Точно така. Ще ги спася! Ще скоча за тях в бездните на ада и ще ги изтръгна от ноктите на смъртта! Само ако знаех къде са…
В този момент вратата се отвори и Марти се извърна, готов да излее гнева си върху натрапника.
Но на прага стоеше Джон в тъмно авиаторско яке и с усмивка, която озаряваше цялото му лице. Зад гърба му надничаха Ранди и Питър, също усмихнати. Марти винаги се беше затруднявал в разчитането на чуждите емоции, така както и в изразяването на собствените. С течение на времето беше разбрал, че вдигнатите нагоре ъгълчета на устата означават усмивка, с други думи — радост, разбра и че смръщеното лице изразява скръб или гняв, но някои по-тънки нюанси все още му убягваха. Този път обаче като че ли успя да прочете всичко, изписано на лицата на тримата си приятели. Наред с радостта им, че го виждат отново, долови и някаква спотаена тревога, някакво напрежение, като че ли бързаха да свършат нещо неотложно и не възнамеряваха да останат за дълго.
Тримата се приближиха към него и Джон заговори:
— Е, Март, ето ни и нас! Радвам се да те видя, братле. Не бива да се тревожиш за нас — нали знаеш, вършим си работата.
— Надявам се, че добре сте се позабавлявали, докато аз вегетирах тук, в луксозния плюшен затвор на този… касапин!
— Както виждате, приятелят ви отново е във форма — усмихна се „касапинът“. — Съвсем малко му остава, докато се възстанови напълно, затова още не бива да се натоварва. И трябва да е под наблюдение — ако се почувства неразположен или му се вие свят, трябва да се вземат мерки.
Марти го изгледа гневно и отвори уста, за да запротестира, но Джон се засмя и го прегърна през рамо. Пълничкото лице на приятеля му отново грейна в щастлива усмивка.
— Е, радвам се, че поне се върнахте… цели-целенички — промърмори той.
— Така изглежда — ухили се Питър.
— Ако не бяха Ранди и Питър, сега нямаше да съм тук — добави Джон.
Марти на свой ред го прегърна и каза дрезгаво:
— Слава Богу, че успяхте да се измъкнете… Вече почти те бях прежалил… Толкова ми липсваше, Джон! Без теб нищо нямаше да е същото… Кога най-после ще престанеш да си играеш с огъня и ще заживееш един нормален живот?
Джон вдигна вежди.
— Любопитно ми е какви точно са представите ти за „нормален“ живот, Март? Това е доста… разтегливо понятие, не мислиш ли? При теб също имаше някои перипетии…
— Знаех си, че ще стане дума за това — въздъхна Марти.
Доктор Камерън ги остави да се видят на спокойствие и в момента, в който остана насаме с приятелите си, Марти ги изгледа от упор.
— Надушвам нещо… Какво има? Надявах се, че всичко е приключило и ще си вървим у дома…
— И ние бихме искали — поклати глава Ранди. Под очите й имаше тъмни кръгове. — Март, те ще се опитат да ударят отново, и то в най-скоро време. Трябва да ги спрем.
Зениците на Марти се разшириха.
Джон му разказа събитията от последните дни, без да навлиза в подробности. Не разполагаха с излишно време.
— Стигнахме до извода, че вероятно има и втори прототип — завърши той. — Как смяташ, възможно ли е?
— Дали е възможно?! — възкликна Марти. — Разбира се. От самото начало бяха два, за да може Емил да изпробва различни молекулярни последователности в едно и също време. И да съпоставя резултата. Така бяха тествани различните показатели на компютъра. Нали разбираш, при молекулярните компютри проблемът, който трябва да бъде решен, е закодиран на ДНК езика. Четирите основни стойности са съответно: А, Т, С и G. Като бъдат използвани в цифрова система, решението на всеки проблем може да бъде закодирано в ДНК веригата и…