В мрачната оръжейна зала, която беше превърнал в свое работно помещение, Емил Шамборд се взираше в екрана на компютъра си. Както и предполагаше, Целербах се беше опитал да се свърже с компютърната система у дома си и се беше натъкнал на малка изненада. Ха-ха. Доскорошният му колега му беше погодил лоша шега. Шамборд можеше да си представи физиономията на наперения, арогантен американец. Така му се падаше. Но главното беше, че сега щеше да проследи връзката и да открие местонахождението му. И той веднага се залови за работа.
— Доктор Шамборд? — чу се изведнъж зад гърба му гласът на капитан Бонард.
Емил Шамборд вдигна глава.
Бонард взе един стол и седна до него. Лицето му беше мрачно.
— Току-що се получи доклад от Париж. Показали са снимката на Целербах на продавача и… той не го е разпознал. Очевидно някой друг е купил лаптопа с неговата кредитна карта. Вероятно някой от приятелчетата на Джон Смит. — Той въздъхна. — Но е бил даден адресът във Вашингтон. Никакви координати в Париж, нито дори телефон за връзка, нищо.
По лицето на Шамборд пробяга усмивка.
— Спокойно, приятелю. За наш късмет Целербах реши да посети софтуера си у дома, така че сега просто ще се помъча да го проследя. Естествено, той е взел всички предпазни мерки, прехвърлил е сигнала през множество сървъри, направил е всичко необходимо, за да ми попречи…
— Как тогава ще го проследиш? — намръщи се Бонард. — На какво разчиташ?
— На ДНК компютъра си — спокойно отвърна Шамборд. — След броени минути ще имаме телефона, който търсим. А така също и адреса на Целербах в Париж. След което ще ти разкрия плана си, благодарение на който ще сложим край на преследването веднъж завинаги.
Трийсет и пета глава
— И така, вече сме наясно със ситуацията — Джон изгледа поред Ранди, Питър и Марти. — Освен това знам, че агенциите ни са мобилизирали хората си и всички работят по въпроса. Правителствата също са в състояние на повишена готовност. Нашата задача е да свършим онова, което те не могат. От разказа на Марти стана ясно, че вторият прототип е извън Париж, някъде на около два часа път. Е, да видим какво още знаем и какво — не.
— Имаме насреща си един кабинетен учен и един обикновен младши офицер — обади се Ранди. — Питам се… дали е възможно сами да са организирали всичко или някой стои зад тях?
— И аз си задавам същия въпрос — замислено каза Джон. — Имам чувството, че някой държи конците. Някой, който засега остава в сянка. Да видим… След експлозията в „Пастьор“ баските „отвличат“ Шамборд и го закарват в Толедо, където го предават в ръцете на „Щита с полумесеца“. После се връщат в Париж, отвличат Терез и отново я водят в Толедо. Междувременно Бонард все още е в Париж. Мавритания е бил в Париж, след това отскача до Толедо… Какво излиза? Пътищата на двамата французи се пресичат едва във вилата в Алжир. Мавритания продължава да смята, че тримата са екип, и разбира грешката си едва в Гренобъл… И така… кой е замислил цялата схема и следи за изпълнението й, като координира действията на отделните участници? Кой дирижира всичко? Би трябвало да е някой, който е близък и на двамата французи…
— И който разполага с много пари — добави Питър.
— Така е — кимна Ранди. — Откак се е разделил с Бен Ладен, финансовото състояние на Мавритания не е цветущо. Предполагам, че Шамборд и Бонард са поели грижата да осигурят средства за цялата операция. Съмнявам се обаче, че един армейски капитан и един академичен учен притежават необходимите суми в личните си банкови сметки.
— О, Емил не е богат — намеси се Марти. — Знам го със сигурност. Той живее повече от скромно и освен това… трудно се оправяше със собствения си бюджет, какво остава за финансирането и разпределянето на средствата на цяла организация. Не, това определено не е неговото амплоа.
— Остава Бонард… — въздъхна Джон. — В началото бях склонен да мисля, че Шамборд е мозъкът, а капитанът — организаторът, човекът, който се грижи за практичната страна. Не му липсва амбиция — успял е да се издигне доста бързо. Но пък, от друга страна… не притежава качествата на истински лидер, способен да събере хората и да ги поведе. Наполеон също се е издигнал от тълпата, но Бонард не е Наполеон. Разликата е огромна… Жена му е от богато семейство, но тук става въпрос за средства от съвсем друг мащаб… Отново няма място за сравнение. Следователно… и Бонард отпада, освен ако не пропускам нещо.
Докато Джон, Ранди и Питър продължаваха да обсъждат болната тема, Марти се облегна назад на възглавниците, затвори очи и остави мисълта си да се рее, следвайки своя собствен ход. Съзнанието му се изпълни с цветовете, миризмите и звуците на последните седмици преди експлозията. Споменът ставаше все по-ярък, почти осезаем. Усещанията бяха живи — трескавото въодушевление въпреки умората, трепетът, съпътстващ всяка следваща стъпка; напрегнатият размисъл; безсънните нощи; хапването набързо; вълнението при всеки, макар и малък, успех… Неусетно лабораторията се беше превърнала за него във втори дом, позната му беше всяка педя от пространството, заключено между четирите й стени.