— Отначало си мислех, че капитан Бонард се възползва от доверието на Ла Порт, за да осъществи целите си… Ами ако е обратно? Ако всъщност Бонард е оръдие на Ла Порт? Ла Порт спомена, че е бил натоварен от военното командване да контролира работата на Шамборд. Ами ако е запазвал за себе си част от информацията? Още повече, че доколкото разбрах, с Шамборд са близки приятели…
Марти спря да крачи, като поразен от гръм.
Питър бавно кимна, а Ранди промълви:
— Има логика в това…
— Роланд ла Порт разполага с много пари — разпалено каза Марти. — Огромни суми. Емил ми е разказвал за него. Наричаше го „истински патриот, човек, който милее за Франция и е загрижен за бъдещето й“.
— Достатъчно богат ли е, за да финансира тази операция?
Погледите отново бяха вперени в Марти. Той кимна.
— Мисля, че да.
— Каква стана тя… — промърмори Питър. — Не друг, а заместник-главнокомандващият НАТО… Акълът ми не го побира.
Джон си спомни гордата, царствена осанка на французина, властното му излъчване. Наполеон и изгубеното величие на Франция… Липсващата репродукция, изобразяваща началото на края…
Той се обърна към приятелите си:
— И вие ли си мислите, каквото и аз?
— Най-вероятно — отвърна Питър. — Ако Шамборд е виждал в Ла Порт човека, призван да възроди Франция…
— В такъв случай може би и аз трябва да спомена една подробност, която ми направи впечатление — замислено каза Джон. — Може да се окаже дреболия, но пък кой знае?
— За какво става въпрос? — попита Марти.
— За един замък, построен от червеникав камък. Видях го на едно от маслените платна в дома на Ла Порт в Париж. По-късно видях снимка на същия замък в кабинета му в НАТО. Явно това място… играе някаква роля в живота му, щом толкова държи да го вижда пред очите си.
Марти забърза към леглото и отново взе лаптопа в скута си.
— Да видим… Ще проверя и финансовото състояние на Ла Порт… Просто за да сме сигурни.
Ранди се обърна към Питър:
— А за какво точно е ставало въпрос на онази среща на генералите? Може би това ще ни насочи…
— Ще гледам да разбера — смигна Питър. — А вие двамата междувременно не е зле също да се опитате да се свържете с началството. Току-виж сте научили нещо ново…
И докато Марти се включваше в Интернет, тримата излязоха, за да потърсят телефон.
Джон позвъни на Фред Клайн по свръхсекретната линия от кабинета на доктор Камерън.
— Успя ли да откриеш Шамборд и проклетата машина? — попита Фред без всякакво предисловие.
— Още не. Интересува ме всичко, каквото знаеш за капитан Дариус Бонард и генерал Ла Порт. Какви точно са взаимоотношенията им?
— Познават се отдавна… — въздъхна Фред. — Нали вече ти казах…
— Съществува ли вероятност единият да прикрива другия?
— Генералът е спасил живота на капитан Бонард по време на операцията „Пустинна буря“. И Бонард му е много задължен… а генералът е привързан към него като към син… Но защо ми се струва, че всичко това вече го знаеш?
— Така е. Все пак искам да чуя всичко… Може да си пропуснал да ми кажеш нещо или да ми е убягнало от вниманието.
Той изслуша внимателно шефа си. Картината вече започваше да му се изяснява.
— Откъде този интерес към Бонард и Ла Порт, Джон? — попита накрая Фред. — Не се ли отклоняваш от непосредствената си задача? Времето изтича, по дяволите! Няма ли поне да ми кажеш какво си намислил? Стоя тук и се побърквам от притеснение…
Смит му каза за съществуването на втория прототип.
— Какво?! — избухна Фред. — Видя ли сега?! Казах ли ти, че трябваше да ликвидираш Шамборд при първа възможност?!
— Кой е предполагал, че има втори прототип?! — на свой ред повиши глас Джон. — Да, исках да запазя живота на Шамборд, защото вярвах, че още може да бъде полезен на хората! Имах право да взема решение и го направих! Все още не знаех, че всичко е било театър и че Шамборд не само не е жертва на терористите, а сам е в дъното на всичко! Ти знаеше ли?!
— Добре, станалото станало — вече по-спокойно отвърна Клайн. — Сега трябва да помислим как ще се доберем до прототипа. Имаш ли някаква идея?
— Още не — призна Джон. — А така също нямам и най-малка представа къде е въпросният прототип. Освен, че е някъде във Франция, на два-три часа път от Париж. И че няма повече да отлагат удара, който замислят. Можеш да предупредиш президента. Трябва да имаме готовност… Ще ти се обадя пак веднага щом имам някакви новини за теб.
Джон прекъсна връзката и се върна тичешком в стаята на Марти. Всяка минута му беше скъпа.
Питър се беше свързал с генерал Битрих от кабинета на болничния счетоводител и сега напразно се мъчеше да изкопчи нещо от железния германец.