— Генерал Битрих, разберете, че за нас тази информация е изключително важна!
— Сигурно е така, хер Пауъл, но за съжаление, не мога да ви бъда полезен.
— Генерал Битрих, знам, че сте били на тази среща… Знам, че е присъствал и един от нашите генерали, сър Арнолд Мур, който загина при нещастни обстоятелства преди няколко дни. Ако ви кажа, че смъртта му не е била случайна, ще бъдете ли по-склонен да ни съдействате?
— Какво значи „не е била случайна“? — глухо попита генерал Битрих. — Искате да кажете, че Мур е бил убит?
— Да, генерал Битрих. Потвърди се, че в самолета му е била поставена бомба. Опасяваме се, че хората, поръчали убийството на Мур, планират атака срещу Съединените щати. Както виждате, нещата са сериозни. Затова още веднъж ви моля да ни кажете за какво точно ставаше дума на срещата. Може би това ще ни помогне да ги спрем и да предотвратим истински апокалипсис…
Последва дълга, напрегната пауза.
— Добре тогава… — каза най-после генерал Ото Битрих. — Френският генерал Ла Порт изрази желанието си да създадем интегрирана общоевропейска армия, която с нищо да не отстъпва на американската. — Той говореше бавно, сякаш претегляше всяка дума. — Според него НАТО бил неудачен вариант, целящ да постави Европа в подчинена, зависима позиция. Единственият начин да се противопоставим на хегемонията на Съединените щати, за да не се превърнем във васални държави, бил да обединим военната си мощ. Тогава сме щели да си извоюваме позиции на световна свръхсила и да се предпазим от политическо, икономическо и културно обезличаване. Ла Порт смята, че имаме потенциала за това…
— С други думи, той призовава да се обяви война на Съединените щати?
— Нещо такова… Открита конфронтация. Според него такава война вече се води — по много фронтове.
— А… какво смятате вие, генерале?
Битрих отново помълча.
— В много отношения споделям мнението му, хер Пауъл…
— Но?
Битрих се поколеба.
— Но има нещо, което ви смущава, нали, сър? — настоя Питър. — Какво е то? Какво е искал да съобщи генерал Мур на премиера и е трябвало да плати за това с живота си?
— Предполагам… подозираше, че генерал Ла Порт ще се опита да докаже твърдението си, че не бива да разчитаме на закрилата на американците, тъй като те… не са в състояние да защитят дори себе си.
— Как би могъл Ла Порт да докаже подобно твърдение? — с нарастваща тревога запита Питър.
Отговорът потвърди страховете му.
Ранди ядосано затвори телефона във фоайето. В Ленгли нямаха никакви новини за генерал Ла Порт и капитан Бонард. Молеше се поне на Джон и Питър да им е провървяло да научат нещо.
В стаята на Марти Джон беше застанал на пост до прозореца, а Марти съсредоточено се взираше в лаптопа си.
— Нищо — въздъхна Ранди. — Лоша работа…
— Генерал Ла Порт е спасил живота на Бонард в „Пустинна буря“ — каза Джон, без да откъсва поглед от улицата. Стори му се, че вижда някаква фигура да се промъква в сенките. — Оттогава Бонард се е превърнал в негова вярна сянка и е готов на всичко за генерала.
Фигурата беше изчезнала.
— Охо… Виж ти… — промърмори Марти, загледан в екрана. — Семейството на Ла Порт притежава стотици милиони долари. Близо половин милиард.
Джон подсвирна.
— Като нищо би могъл да финансира една-две терористични акции с тези пари.
— Определено… Ла Порт напълно отговаря на търсения профил. Сега, като се замисля, си спомням колко често Емил говореше за Франция… за това, че не получавала признанието, което заслужава. Твърдеше, че страна с такава героична история е достойна да има славно бъдеще и че само трябва да се намерят хора, способни да я поведат напред. Ла Порт беше неговият герой, недооценен според него. Понякога той така се увличаше да изтъква качествата му и да негодува, че човек като него е подчинен на някакъв американец, че като че ли забравяше, че самият аз съм американец… Разбираш ли защо вече съм напълно сигурен, че Емил е взел картината — тази картина е неговият стимул, неговото вдъхновение… Тя укрепва решимостта му да стигне докрай — в името на Франция.
— Да… всичко пасва — съгласи се Джон. — Добра работа свърши, Март. Да си призная, учуден съм, че успя да проникнеш до банковите сметки на Ла Порт.
— Шегуваш ли се? За мен това беше просто като детска игра…
— А направи ли справка за червения замък?
— Ей сегичка…
В този момент Питър влезе задъхан.
— Разговарях с генерал Ото Битрих… Оказа се костелив орех, но като разбра, че смъртта на Мур не е нещастен случай, стана по-разговорлив. Срещата на борда на „Дьо Гол“ е била организирана от Ла Порт, който се опитал да прокара идеята си за обединена Европа, независима от Съединените щати. За тази цел трябвало да бъде създадена единна интегрирана армия, която да гарантира утвърждаването на Европа като световна свръхсила. Онова, което беше обезпокоило Битрих, предполагам, е същото, което Мур е искал да сподели с премиера — Ла Порт намекнал, че американците имат проблеми с комуникационните системи и нищо чудно да се окаже, че не са в състояние да защитят сами себе си от външни атаки.