Терез дори не погледна към него. Тя се взираше в обсипаното със звезди небе. Баща й застана до нея и също се взря навън в нощта. Призрачната светлина на луната озаряваше обраслия с трева крепостен ров и гористите възвишения отвъд него.
— Време е, Терез — тихо каза той най-после. — Наближава полунощ.
Тя извърна глава към него.
— Значи, все пак ще го направиш? Надявах се да се вразумиш… да се опомниш.
— Защо не искаш да проумееш, че всичко, което правя, е в името на Франция?! — повиши глас Шамборд. — Ако искаме европейските народи да запазят своята идентичност и американците да престанат да промиват мозъците ни, трябва да вземем мерки! Аз гледам напред, мисля за бъдещето, за ценностите, които ще оставим на следващите поколения. Американците ги интересува само едно: как да смъкнат кожата от гърба ти. Те измерват всичко с пари. — Той сви презрително устни.
Терез продължаваше да го гледа изпитателно, като че ли наблюдаваше под микроскоп някакво неизвестно досега насекомо.
— Каквито и да са недостатъците им, поне не са масови убийци.
— Нима? А какво ще кажеш за последиците от политиката им в Азия, Африка и Латинска Америка?
Терез се замисли, но после тръсна глава и горчиво се засмя.
— Това е демагогия. Теб изобщо не те е грижа за народите от Африка. Просто си търсиш оправдание. Прикриваш стремежа си към власт зад човеколюбиви намерения. Ти си същият като генерал Ла Порт и капитан Бонард.
— Не, дъще. Не мисля за себе си. Желая единствено възхода на Франция. И правото на Европа сама да определя съдбата си. Съжалявам, че не искаш да ме разбереш…
Терез замълча. Най-после взе ръката му в своята и каза с променен, омекнал глас:
— Аз също мечтая за един обединен свят, но свят, който няма да е разкъсван от вражди. Свят, в който хората ще са просто хора и няма да се избиват едни други заради религиозни, расови и културни противоречия. Мечтая за свят, който ще бъде единен, но ще приема различията и нито една нация няма да се стреми да налага господството си над останалите.
— Смяташ ли, че това е светът, който искат американците?
— А ти смяташ ли, че това е светът, който иска генерал Ла Порт?
Шамборд въздъхна.
— Поне със сигурност ще се доближава повече до твоя идеал.
— Защо говориш така? Спомни си колко много са ни помогнали американците след Втората световна война… И на нас, и на немците, и на японците… Защо според теб ще го правят?
— Заради изгодата. За тях всичко си има определена цена. Но цената е твърде висока, Терез — нашите души, сърца и умове, нашата индивидуалност.
— А на каква цена сте готови да постигнете вие целта си? На цената на милиони отнети човешки живота?
— Преувеличаваш, Терез — смръщи се Шамборд. Защо не можеше да отвори очите на дъщеря си, да я накара да прозре истината? — Това ще бъде акт на предупреждение, за да се убеди светът колко голословни и самонадеяни са твърденията на американците, че притежават непробиваема защита, но в същото време жертвите ще бъдат малко. Искаме само да им покажем, че няма да оставим да бъдем асимилирани, че сме способни да окажем съпротива.
Терез пусна ръката му и отново се загледа през прозореца. След малко заговори с тъжен, ясен глас:
— Бих направила всичко, за да те спася, папа. Но също и за да те спра.
Шамборд остана още малко в стаята, но Терез повече не се обърна да го погледне.
Когато излезе, баща й заключи вратата след себе си.
Трийсет и седма глава
Отново спряха, този път на една по-малка бензиностанция, недалеч от селото Бусмле сюр Сен.
Мъжът от бензиностанцията се оказа доста словоохотлив.
— О, да, граф Ла Порт е в замъка. Днес заредих резервоара на лимузината му. Всички много му се радваме, но за съжаление, откак пое командването на НАТО, не му остава време да се отбива тук по-често. Но пък заслужаваше този пост, не ще и дума — такъв достоен мъж…
Джон се подсмихна — чувството за местна гордост беше накарало човека да издигне Ла Порт малко нагоре в йерархията на НАТО.
— Дали е сам? — попита сякаш между другото.
— Уви… — прекръсти се човекът. — Графинята, лека й пръст, се спомина преди доста време… През всички тези години графът един-единствен път е довеждал жена в замъка — една млада дама, но и тя не се е появявала повече от година. Жалко наистина — такъв хубав мъж и още млад, а живее така самотен… Някои казват, че така е редно и по-добре било, че не се занася със селските момичета, но все пак… животът му не ще да е много радостен…