— Синият!
Президентът вдигна слушалката на синия радиотелефон. Погледите на Чарлс Аурей, Емили Пауъл-Хил и останалите му съветници бяха вперени в него.
— Да?… Сигурен ли е?!… Къде?… Какво?! Цялата страна?! Добре, дръж ме в течение.
Съветниците на президента, седнали около дългата заседателна маса, го гледаха безмълвни. Белият дом сякаш се беше пренесъл на борда на този самолет по изрично настояване на тайните служби. Обстановката беше тревожна, но медиите все още не бяха информирани за сериозността на ситуацията. Военните от висшия ешелон щяха да вземат всички възможни мерки, за да предотвратят катастрофата, но беше взето решение смущенията в комуникационните системи да бъдат приписани на хакер, вкарал в мрежата опасен вирус. Представителите на медиите трябваше да уверят обществеността, че виновникът ще бъде наказан с цялата сила на закона.
Вицепрезидентът на страната и заместниците на всички в самолета вече се намираха в безопасен бункер в Северна Каролина и непрекъснато получаваха информация за развоя на събитията, за да имат готовност да поемат управлението, ако се случи най-лошото. В такъв момент страната не биваше да остава без правителство. Съпругите и децата на членовете на висшия команден състав също бяха евакуирани в тайни подземни бункери. За съжаление, за цялото население на страната не можеха да бъдат осигурени скривалища и провизии, но президентът се молеше това изобщо да не се наложи.
Обърна се към събраните в залата, като се стараеше да звучи спокойно, въпреки че се разкъсваше от безпокойство.
— Току-що ме уведомиха, че атаката по всяка вероятност ще бъде днес. Нищо по-конкретно обаче не се знае. — Той се намръщи и поклати глава. — Нито кога, нито къде ще ударят…
Можеше да прочете въпроса, изписан на всички лица: какъв беше източникът му на информация? С кого беше разговарял преди малко? И доколко надежден беше този източник, след като не разполагаше с по-конкретни факти?
Сам Кастила нямаше намерение да удовлетвори любопитството им. Фред Клайн и отделът му щяха да си останат в пълна секретност до последно. Само този, който щеше да поеме поста му на държавен глава, щеше да научи за тяхното съществуване. И на свой ред да го запази в дълбока тайна.
Най-после Емил Пауъл-Хил, съветникът по въпросите на националната сигурност, попита:
— А… сигурна ли е тази информация, господин президент?
— Стопроцентово… — въздъхна Кастила, като се вгледа в сериозните им удължени лица. — Освен това вече е известно местонахождението на ДНК компютъра и нашите хора ще направят опит той да бъде унищожен… навреме.
— Къде се намира компютърът, сър? — попита адмирал Стивънс Броуз.
— Някъде във Франция. Там също са прекъснати всички съобщения.
— В цяла Франция?! — трепна гласът на началник-щаба на Белия дом Чарлс Аурей. — Това е… някакъв кошмар!
— Щом са прекъснали всички съобщения — замислено каза Емили Пауъл-Хил, — това означава, че ударът ще бъде в най-скоро време.
Президентът огледа помощниците си.
— Разполагахме с пет дни, за да мобилизираме силите си и да подготвим надеждна защита. Дали сме се справили, как смятате?
Адмирал Стивънс Броуз се изкашля. Беше влизал в много битки и неведнъж се беше сблъсквал с превратностите на съдбата, но това тук беше друго. Сега неизвестните бяха прекалено много — имаше чувството, че се изправя пред неведом противник със завързани очи.
— Имаме готовност да посрещнем удара, доколкото, разбира се, това е възможно, при положение, че сателитите и останалите ни комуникационни системи са извън строя. Сменени са всички кодове и защитните системи ще бъдат активирани незабавно. — Той добави след кратка пауза: — Остава да се надяваме, че това ще помогне… Като се имат предвид обаче възможностите на един ДНК компютър, боя се, че нашите противоударни програми няма да се окажат непреодолима преграда за него. Въпрос на минути ще е да проникне в кодовете им и да ги обезвреди. Мисля, че можем да възлагаме известни надежди единствено на новата експериментална защитна система. Никой още не знае за съществуването й и в това е козът ни. — Той погледна президента. — При положение, че изпратят срещу нас ракета.
Сам Кастила кимна.
Началник-щабът на военновъздушните сили Брус Кели добави решително:
— Нито една междуконтинентална балистична ракета не би могла да проникне през въздушния щит на новата противоударна система. Това е повече от сигурно.
— И е сигурно, че никой не подозира за съществуването й?
Съветниците на президента се спогледаха и кимнаха утвърдително.
Адмирал Броуз отвърна от името на всички: