— Тук, господа — каза той, като посочи картата, — можете да видите всички новопоявили се на територията на Европа многонационални компании за производство на свръхмодерни оръжия и военно оборудване. Това са ВАЕ във Великобритания, EADS — с филиали във Франция и Великобритания, „Астриум“, което, както знаете, обединява ВАЕ и EADS — в Швеция, и Европейската военна авиация — в Италия и Великобритания.
Генералът се обръщаше към своите събеседници на английски, което не му беше особено приятно, като се има предвид, че всепризнатият език на дипломацията е френският, но беше принуден да се примири с това, тъй като се оказа, че по-голямата част от поканените тази вечер не владеят френски.
— Тези корпорации — продължи той със силно изразен френски акцент — действат в тясно сътрудничество и плодовете на съвместните им усилия вече са налице — самолетът „Евробоец“, военнотранспортният хеликоптер „Тигър“, ракетните снаряди „Буря“ и снарядите „Метеор“. Предстои създаването на системата за глобално разполагане „Галилео“ и на спътниковата разузнавателна система „Состар“. Надяваме се обсъждането на двата проекта скоро да приключи и да се премине към изпълнението им.
Ла Порт потупа длан с показалката, която държеше, за да подчертае значението на току-що казаното, и продължи:
— Господа, ще се съгласите, че това е един доста внушителен списък, който свидетелства за нашата добра воля и готовност за сътрудничество. Тази тенденция за обединяване на силите и сливане на капиталите среща широка обществена подкрепа и засилва нашите позиции, превръщайки Европейския съюз в равностоен политически партньор на Вашингтон. Смятам, че посланието е повече от ясно.
В залата се възцари мълчание и генералите напрегнато се спогледаха.
Най-после генерал-лейтенант Арнолд Мур попита със суховатия си, отчетлив тембър:
— Освен разрастването на вътрешноевропейските икономически и търговски връзки какво по-конкретно имаш предвид, Роланд?
Генерал Мур имаше високо чело, прорязано от ситни бръчици лице и нос като клюн, който напомняше за английския крал Хенри IV.
Ла Порт кимна одобрително. Очакваше този въпрос.
— Ще отговоря съвсем простичко, сър Арнолд. Иска ми се да вярвам, че скоро ще настъпи часът и на нашата военна независимост, постигната благодарение на съвместните ни усилия. Тогава вече няма да се нуждаем от подкрепата на американците и няма да сме принудени непрекъснато да се съобразяваме с тях и да правим компромиси със собствените си интереси.
Сър Арнолд вдигна леко вежди по своя сдържан, типично английски маниер, но генерал Валентин Гонсалес от Испания побърза да запита:
— Но нали вече имаме над шейсетхилядна обединена армия, генерал Ла Порт? Смятате ли, че Европейският съюз се нуждае от по-многочислена армия, за да бъде приеман сериозно?
Генералът беше дребен, енергичен мъж с мургаво лице и килната на една страна фуражка, наперен като петле.
— Но, разбира се, господа. Какво са шейсет хиляди? Освен това силите за бързо реагиране изпълняват предимно хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии, а дори и тогава прибягваме до помощта на американците и внасяме от Щатите оръжие и комуникационни системи. Нима тази подчинена ситуация ви удовлетворява, при положение, че сме в състояние да обединим войските си и да разполагаме с близо двумилионна армия?
— Но с каква цел, Роланд? — свъси вежди сър Арнолд. — Това бих искал да знам. Нали така или иначе сме съюзници в НАТО и целта ни е една — опазване на световния мир. Вярно е, че в много отношения се съревноваваме с американците, но в крайна сметка усилията ни са насочени в една и съща посока, не е ли така?
— Нашите интереси не винаги съвпадат с тези на Съединените щати — твърдо каза Ла Порт, като се приближи към групичката генерали, извисявайки се над тях като скала. — По-често дори се разминават. От години се опитвам да убедя Европейския съюз в това, че не подобава да сме сателит на Съединените щати.
Сър Арнолд мрачно се усмихна.
— Лесно е да се каже „не бива да сме зависими“, Роланд, но не пропускаш ли един доста съществен момент? Ще ти дам прост пример. Повечето от частите на този свръхмодерен самолетоносач са произведени в САЩ. Същото се отнася и за разузнавателните самолети „Ястребово око“… Какво ще кажеш за това?