— А какво е накарало ЦРУ да прояви такъв интерес към Мавритания?
— Мосю Мавритания — усмихнато го поправи Ранди. — Той държи на тези неща. Доколкото знаем, истинското му име е Халид ал-Шанкити, въпреки че понякога се представя като Мафуз Ауд ал-Валиди. Бил е старши лейтенант на Бен Ладен, но се разделили преди Бен Ладен да тръгне с хората си към Афганистан. Мавритания се подвизава в дълбока нелегалност и гледа да не се набива много в очите. Досега дейността му е била съсредоточена предимно в Алжир. А ти какво знаеш за този… „Щит с полумесеца“?
— Почти нищо, освен онова, което видях с очите си във фермата. Добре обучени са и изглеждат опитни бойци — поне командирите им със сигурност са такива. От езиците, които чух, си направих заключение, че са събрани откъде ли не — общото помежду им е, че всички са ислямски фундаменталисти. Така че си имаме работа с панислямска групировка, дяволски добре организирана при това.
— Може да се предположи — като знаем кой е тарторът им. Мавритания е врял и кипял, хитър е като лисица. — Тя го погледна с присвити очи. — Между другото теб какво те носи насам? Явно и ти душиш наоколо… Във връзка с компютъра, нали? Като те видях в Париж, от Ленгли се опитаха да ми пробутат някаква история, че уж си дошъл да държиш ръката на горкия Марти… Ако не те познавах, можеше и да се хвана…
— Марти ми е приятел, Ранди. И едва не беше убит. Това не е ли достатъчна причина да искам да го видя и да се опитвам да разбера кой може да му е сторил това? Ще направя всичко възможно тези типове да си получат заслуженото. — Това звучеше убедително, но все пак беше само част от истината и доколкото познаваше Ранди, не очакваше да я заблуди. Това момиче виждаше в хората като рентген.
— Глупости! — изсмя се тя. — Направо ще ме разплачеш… Приятелството с Марти си е приятелство, но както виждам, не седиш в болницата до леглото му, а все тичаш нагоре-надолу. Сто процента работиш за разузнаването, но за кого по-точно? Не си изпратен от ЦРУ, нито от ФБР, нито от Управлението за национална сигурност… Защо просто не ми кажеш, вместо да се опитваш да ме баламосваш?
Би желал да можеше да й каже, но не беше толкова просто. Дейността на Първи отдел беше толкова дълбоко засекретена, че нямаше право да споменава за съществуването на отдела дори пред човек от ЦРУ, дори това да беше Ранди. Доброволно беше приел тези условия, но в моменти като този беше доста изнервящо.
Междувременно бяха стигнали до едно възвишение — на идване дори не го беше забелязал, но сега и двамата бяха прекалено грохнали, спряха и го загледаха, като че ли искаха да го преместят с поглед.
— Дали не е време да се върнем и да огледаме фермата? — предложи Смит. — Дори да са се изнесли, можем да открием нещо, което да ни насочи… Ако пък заварим някого, ще го поразпитаме и ще се опитаме да измъкнем някаква информация. — Той побърза да добави: — Казах ти, че го правя само заради Марти. Чувствам се длъжен. Станала си прекалено подозрителна — това е професионален дефект. Навремето баба ми казваше: „Не търси под вола теле…“ Много мъдра приказка.
Ранди отвори уста, за да каже нещо, но изведнъж трепна и се заслуша.
— Шшт! Я чуй!
Не можеше да сбърка този шум — тихото бръмчене на двигател. По шосето приближаваше автомобил със загасени фарове. Двамата отскочиха от пътя и се шмугнаха в близката маслинова горичка. Звукът се чу по-ясно — автомобилът се спускаше надолу по хълма.
Изведнъж бръмченето спря.
— Какво стана? — прошепна Ранди.
— Изгаси мотора — отвърна Смит. — Сега се движи по инерция. Чуваш ли гумите? Ето… вгледай се по-внимателно и ще го видиш — черен автомобил, движи се по посока на фермата.
— Със загасени фарове и изключен двигател… Интересно.
Двамата се разбраха без много приказки и Джон изтича зад едно маслиново дърво непосредствено до пътя, отделно от останалите.
Оттук можа постепенно да различи по-ясно очертанията на автомобила — черен, старовремски, като от филмите за Втората световна война. Вътре нямаше други пътници освен шофьора и Смит направи знак на Ранди — „Щитът с полумесеца“ не би изпратил един-единствен човек да се заеме с тях. Ранди кимна — очевидно и тя смяташе така.