— Оставете сега това — каза британецът, взрян в шосето пред себе си. — Имаме си преки задължения, да не се разсейваме. Мен лично ме притеснява повече фактът, че Шамборд е жив и здрав, а френската полиция твърдеше противното. Тази работа с отпечатъците ще се окаже доста гнила, което ме навежда на определени мисли…
— Аз също се питах как точно е било скалъпено всичко и стигнах до извода, че терористите са оставили в института труп с неизвестна самоличност, преди да вдигнат сградата във въздуха. Освен това предвидливо са отрязали крайниците на трупа и са ги разпръснали в определен радиус, така че да пострадат от експлозията, без обаче да бъдат унищожени. Оставало е само да бъдат намерени и… някой техен човек да подмени отпечатъците и ДНК анализа с тези на Шамборд. Полицаите не са се усъмнили, защото според тях никой не би имал причина да го прави. Съдбата на горкия Шамборд е била ясна, оставало е само да се открият някакви останки от тялото, за да бъдат спазени формалностите и смъртта на учения — потвърдена официално.
— Терористите сигурно доста са се поизпотили, докато полицията открие ръката — подхвърли Ранди. — Въпреки че, в най-лошия случай, Шамборд, така или иначе, щеше да бъде обявен за мъртъв, предвид обстоятелствата.
— Странното е само как са успели да вкарат трупа в института… — каза Питър. — Било е доста рисковано.
— Имам обяснение — тихо отвърна Джон. — Според мен трупът чисто и просто си е влязъл с тях, на два крака, нищо неподозиращ, или пък — доброволна жертва в името на исляма, с гарантирано място в рая.
— Мислиш ли?! — прехапа устни Ранди.
— Още един камикадзе — напълно е възможно.
Тримата помълчаха, потиснати от темата. Най-после Джон попита:
— А как се озова точно тук, Питър? Твой ред е да ни разкажеш.
Питър кимна.
— Ето как. След атентата агенти на МИ-6 бяха забелязали в Париж известния баски терорист Елисондо Ибаргенгойтия. Появата му в града някак беше убягнала от вниманието на Второ бюро, затова пък френската полиция беше успяла да арестува друг бивш член на „Черен пламък“. Всичко това ни насочи към Толедо, където е седалището на организацията. Решиха да изпратят мен да си опитам късмета, тъй като и преди съм си имал работа с Елисондо. А и както казах, вече съм пенсионер, „волна птичка божия“, и присъствието ми тук или там не е задължително да бъде свързано с целите на британското разузнаване. Дошъл съм да се порадвам на заслужената си почивка — винаги съм мечтал да обиколя Испания. — Той се ухили.
Смит кимна. Съображенията на британците му бяха ясни. Всички гледаха да се подсигурят — включително и неговото собствено правителство.
Той се облегна назад и се загледа през прозореца. Небето на Ла Манча беше обсипано със звезди, а луната беше слязла ниско. Подобна гледка винаги го караше да настръхва и да осъзнава факта, че звездите и вселената ще съществуват винаги. Що се отнася до човешкия род, не беше толкова сигурен.
Каза, без да откъсва поглед от нощното небе:
— Очевидно е, че с вас се пържим на един огън — инструкциите са да действаме без много шум и да не споделяме нищо с никого, най-вече с агенти на друго разузнаване. — Той въздъхна. — Знаете как е нагоре по етажите — всеки се страхува и от сянката си, а пословичното съперничество между правителствата няма да ни изведе на добър край, помнете ми думата. Рано или късно ще настане същински Армагедон. По всичко личи, че „Щитът с полумесеца“ подготвя голям удар. Още не знаем срещу кого ще бъде насочен той, но според мен е крайно време да обединим усилията си пред общата заплаха. Освен това се познаваме достатъчно добре и знаем, че можем да имаме доверие един на друг.
Ранди кимна след кратко колебание:
— Мисля, че Джон е прав. Мавритания полага повече усилия от обикновено, за да прикрие следите си — стигнал е дотам, че да използва друга терористична групировка за параван, което ме навежда на мисълта, че действително е замислил нещо голямо. Още повече, че държи в ръцете си молекулярния компютър и самия Шамборд. Съгласна съм, че в такъв момент сътрудничеството ще ни е само от полза, каквото и да мислят шефовете ни.
— Значи, решено — заяви Питър. — Един за всички, всички за един, а началството — да си гледа работата.
— Чудесно — кимна одобрително Джон. — Сега вече спокойно можеш да споделиш с нас истинската причина за посещението си при генерал Хенц.
— Не отивах при Хенц, а при Джери Матиас.
— При старши сержанта?!
— Именно. Навремето той беше от специалните части — запознахме се в иранската пустиня преди години. Исках да видя дали няма да измъкна някаква интересна информация от него.