В този момент отвътре се разнесоха гневни викове и Смит разбра, че терористите са намерили трупа на другаря си. Слава Богу, вече беше стигнал до покрива и с последен, отчаян напън се прехвърли през ръба, като се стовари върху керемидите. Все още стискаше въжето, за да не се плъзне обратно по наклона. Усети придръпване — Питър се опитваше да го изтегли нагоре. Двамата с Ранди го издърпаха към тях, от другата страна на билото, и го уловиха, за да не падне с лице върху плочите. Когато стъпи отново на крака, видя, че се намираха на малка тераса на покрива, каквато почти всяка сграда в Мадрид имаше.
— Е, успяхме — каза задъхано, докато Питър прерязваше въжето. Отдолу се чу яростен крясък и тупване на нещо тежко.
Тримата затичаха по покрива, като внимаваха да не се хлъзнат или препънат и полетят надолу. Слава Богу, покривите на съседните сгради бяха долепени и вече бяха на петия или шестия поред покрив, когато чуха зад гърба си изстрели и викове. Терористите ги бяха последвали по стълбите и току-що се бяха измъкнали по покрива.
Около тях засвистяха куршуми и тримата залегнаха от другата страна на билото на покрива. Само пръстите им, вкопчени в ръба, останаха открити, изложени на куршумите. Долу полицейските коли вече завиваха по улица „Домингин“.
Разнесе се тропот на тичащи нозе и до тях долетяха викове на испански:
— Внимание!
— Проучете обстановката!
— Ще излязат на някой от съседните покриви и ще се опитат да ни отрежат пътя — тихо каза Джон.
Ранди се взираше надолу. Уличните лампи не светеха — терористите бяха стреляли в тях, но ярките фарове на двата полицейски автомобила, паркирани един до друг, осветяваха улицата.
Полицаите притичаха зад колите с извадени пистолети, като се озъртаха. Един от тях говореше по радиофона.
— Вика подкрепления — прошепна Ранди. — Сигурно се обажда на Отряда за борба с тероризма или на Националната гвардия. На всяка цена трябва да се измъкнем от тук, преди да са пристигнали.
— Горещо подкрепям идеята — промърмори Питър.
Ранди отново се заслуша.
— Говорили са с някой, който е видял нападателите, и смятат, че терористите имат пръст в цялата работа…
— Това може да се окаже добре дошло за нас. Положението ни е доста напечено…
Джон погледна надолу към балкона на тайната квартира, и забеляза да се подава нечия глава. Терористът стреляше нагоре, към покрива. Джон на свой ред се прицели и стреля. Мъжът отскочи с окървавена ръка и се скри навътре.
— Ще се опитат да ни задържат тук, докато другарите им не излязат от другата ни страна — каза Джон.
— Тогава по-добре да не губим време — огледа се напрегнато Питър. — Виждате ли високата сграда в оня край? Мисля, че от там ще успеем да се прехвърлим на съседната улица и да им се измъкнем.
В този миг откъм сградата на МИ-6 отново надникнаха две глави. Джон, Ранди и Питър побързаха да залегнат. Терористите откриха огън, но когато след малко в стрелбата им настъпи пауза, вероятно за да презаредят пълнителите си, тримата агенти скочиха на крака и хукнаха към високата сграда. Почти бяха стигнали целта, когато отзад последва нов дъжд от куршуми, придружен от гневни възгласи. Куршумите се удариха в стената на високата сграда, разнесе се и звън на счупени прозорци. От вътрешността на сградата долетяха ужасени викове.
— Влизаме! — и Джон се хвърли с главата напред през единия от счупените прозорци. Ранди и Питър го последваха. Две жени пищяха, седнали в леглата си, притиснали чаршафи пред гърдите си, и очите им сякаш щяха да изхвръкнат от ужас. Питър, който току-що се беше претърколил през глава, се изправи на крака и се поклони кавалерски на жените, след което се извини на безупречен кастилски: „Съжалявам много!“, и забърза след Ранди и Джон. Прекосиха широкия коридор, подминаха асансьорите и се отправиха към пожарната стълба. След тях оставаха капки кръв.
— Кой е ранен? — задъхано попита Джон, докато тичаха нагоре по стълбата. — Ранди, ти ли?
Излязоха на широк плосък покрив и спряха, за да си поемат дъх.
— Май и тримата сме пострадали — поклати глава Ранди. — Особено ти.
Левият ръкав на ризата на Джон беше разпран, а по ръката и рамото му имаше кървави бразди. Лявата му буза също беше окървавена — беше се нарязал на счупения прозорец, когато се хвърли в стаята с главата напред. Ранди и Питър също бяха целите в охлузвания и драскотини.
Джон откъсна разпрания си ръкав и Ранди превърза ръката му, докато Питър държеше под око ъгъла, където двете улици се пресичаха.
Ранди хвърли поглед на дългия широк покрив.