Гласът, който го изтръгна от унеса му, не беше на Марти:
— Толкова ли не можахте да ме изчакате?
Питър автоматично посегна към оръжието си и рязко се извърна. Когато видя на прага Ранди Ръсел, на лицето му се изписа облекчение. Тя току-що се беше легитимирала и държеше документите си в ръка.
— А мога ли да попитам къде се дяна? — смъмри я Питър.
Ранди се приближи и му разказа за приключенията си, откак се разделиха. Беше свалила екзотичните дрехи на танцьорка на фламенко и косите й не бяха разпилени по раменете, а събрани в конска опашка. Беше облечена в широки ленени панталони, бяла риза и черно, елегантно сако.
— … Разминали сме се за малко — завърши най-после тя. — Стигнах на летището десет минути след като самолетът беше излетял.
— Джон се беше притеснил не на шега — ухили се Питър. — Ще се зарадва да те види… Колкото до мен, аз си те познавам и не се съмнявах, че ще се оправиш. Та, казваш, Абу Ауда бил един от ръководителите им? — той изведнъж стана сериозен. — Твърде вероятно е да ги финансира някой от нигерийските военни барони. Изобщо тази работа започва все повече и повече да не ми харесва.
— И на мен — призна Ранди. — А най-тревожното е, че до два-три дни ще се случи нещо. Доколкото разбрах, вече имат готовност.
— Значи и ние трябва да побързаме. Успя ли да говориш с шефа си?
— Не, не още. Исках първо да видя Марти. Как е той?
Питър въздъхна.
— В момента — не много добре. Но може скоро да се събуди… Ще изчакам и ако имаме късмет, може и да научим нещо…
Ранди седна на стола до леглото на Марти, вгледа се в пълничкото, по детски отпуснато в съня си лице и го целуна по бузата. После взе ръката му в своята и я задържа. Кожата на Марти беше топла — това все пак беше някакъв признак на живот, и тя заговори, обнадеждена:
— Здравей, Марти. Аз съм Ранди. Знаеш ли, не изглеждаш никак зле — все едно си заспал и всеки момент ще се събудиш и ще започнеш да се заяждаш с Питър…
Но Марти дори не помръдна в съня си, а лицето му беше ведро, без нито една бръчица, все едно цял живот си беше живял безгрижно. Но всъщност това съвсем не беше така. След като проблемът с вируса на Хадес беше разрешен, Марти се беше завърнал в самотното си бунгало във Вашингтон, скрито от любопитни погледи не по-зле от замъка на Спящата красавица и охранявано по-зорко и от крепост. Беше оставил зад гърба си омразните стрелби и преследвания, но му предстоеше да се сблъска с изискванията на ежедневието — също нелека задача за някой, който страда от синдрома на Аспергер.
Когато Ранди го беше посетила за пръв път, той я накара да се върне на входа и да се легитимира, въпреки че я виждаше през охранителната камера. Но след всички тези формалности той отключи решетките, спусна се към нея и я притисна в непохватна, мечешка прегръдка. Беше се оградил отвсякъде с решетки, а прозорците на бунгалото бяха скрити от плътни завеси.
— Рядко посрещам гости — обясни той, но веднага влезе в ролята си на домакин. — Ще пийнеш ли кафе? Имам и домашни бисквити…
Като изключим свръхмощния компютър и всевъзможните електронни съоръжения с неизвестно за Ранди предназначение, обстановката в дома му бе повече от скромна и по нищо не личеше, че тук живее мултимилионер. Ранди знаеше от Джон, че Марти е проявил гениалните си способности още на петгодишна възраст и че има две докторски степени — по квантова физика и математика и по литература.
По време на онова й гостуване Марти беше въодушевен от факта, че е открил разпространителя на много коварен компютърен вирус, причинил щети за около шест милиона долара.
— Тези вируси са самовъзпроизвеждащи се — беше й обяснил той. — Наричаме ги „червеи“. Предават се от само себе си по имейла на десетки милиони потребители и блокират системите им. Но приятелчето, което е пуснало вируса, е оставило дигитален отпечатък и аз го открих — трийсет и две цифров ГУЛК (глобално уникален личен код), по който успях да идентифицирам компютъра му. — Марти потри доволно ръце. — Разбираш ли, ГУЛК понякога е заложен в компютърния код на файловете, запазени в програмите на „Майкрософт Офис“. Трудно е да се добереш до него, но нашият човек е трябвало да действа по-предпазливо и да се увери, че кодът му е изтрит. А ето че сега успях да засека кода му и да го проследя до всички файлове в Интернет, докато най-после попаднах на един, който съдържаше името му. Представяш ли си?! Беше имейл до приятелката му. Ето как човек може сам да се прецака… ФБР издири адреса му в Кливланд и вече разполагат с достатъчно доказателства, за да го арестуват.