Предавателят на Айзъкс запращя и мъжки глас докладва:
— Седанът току-що спря пред хотел „Сейнт Сюлпис“, остави двама мъже и потегли. Мъжете влязоха в хотела. Някакви инструкции?
Ранди се наведе напред и каза в предавателя:
— Следвай автомобила, Макс.
— Дадено, сладурче.
— Върви по дяволите.
Аарон я погледна.
— Към хотела ли сме?
— Четеш ми мислите.
След няколко минути стигнаха хотела и спряха една пряка по-надолу. Ранди огледа сградата и се обърна към Аарон:
— Какво знаеш за това място?
— Евтин хотел, средна хубост. Преди години е служил за подслон на артистичната парижка бохема. Понастоящем тук отсядат предимно северноафриканци и туристи, които не разполагат с много средства. Няма странични и задни изходи.
Отново чуха гласа на Макс в предавателя:
— Седанът е бил взет под наем. Резервацията е направена по телефона. Поръчали са и шофьор. Във фирмата няма никакви данни за клиентите.
— Връщай се при хотела — въздъхна Ранди. — Ще вземеш Аарон, а ние ще задържим форда.
— Значи ли това, че тази вечер няма да си свободна?
— Дръж се прилично, Макс, или ще се оплача на жена ти — заплаши го Ранди.
— О, да, съвсем забравих, че съм женен… — Връзката прекъсна.
Ранди поклати глава.
Двамата с Аарон започнаха да си разпределят предстоящите задачи, но Джон изведнъж ги прекъсна:
— Трябва да мина и през болницата, Ранди. Марти сигурно вече се е събудил, а и ще имаме нужда от помощта на Питър.
— Но доктор Сюлейман може да излезе всеки момент…
— Така е, но ако Макс ме закара до болницата, ще се върна бързо. А и можем да държим връзка помежду си с предавателите.
— Не знам… Все пак ми се струва рисковано…
— Не, не е. Едва ли си правят труда да засичат безжичните разговори на територията на Париж, които не ползват сателитна връзка. Освен това може би още не знаят, че сме по петите на доктор Сюлейман. На този етап вероятността да бъдем подслушвани е нищожна, уверявам те. Затова спокойно можем да си изпращаме съобщения по предавателите. Ако Сюлейман излезе, само ми кажи и ще се придвижим по най-бързия начин.
След като се разбраха за това и Аарон предложи да остане с Ранди, докато Джон и Макс се върнат, Джон тръгна с Макс, който току-що беше пристигнал с крайслера.
— Имате ли аптечка в колата? — попита Джон.
— Да, в жабката е. Да няма някакъв проблем?
— Нищо сериозно… Драскотина.
Джон вдигна ризата си, почисти раната от куршума и я намаза с антибиотичен крем. Справи се бързо и когато наближиха болницата, превръзката беше готова.
Джон прекоси забързан огромното фоайе на болницата „Помпиду“ и взе ескалатора до интензивното отделение. Нямаше търпение да види Марти и да се увери с очите си, че състоянието му се е подобрило. Легитимира се на дежурната сестра, която даваше информация за пациентите.
— Съжалявам, доктор Смит, но приятелят ви е преместен в самостоятелна стая на четвъртия етаж, тъй като е излязъл от комата. Не са ли ви уведомили?
— Не бях в Париж и вероятно не са успели да се свържат с мен. А мога ли да се видя с доктор Дюбост?
— О, той си тръгна… Тази нощ не е дежурен.
— Е, нищо… Утре ще поговоря с него. Бихте ли ми дали номера на стаята, в която е преместен доктор Целербах?
Коридорът на четвъртия етаж беше безлюден. Джон тръгна към стаята на Марти и стомахът му се сви от лошо предчувствие. Къде се беше дянала охраната? Ръката му се плъзна под шлифера и стисна валтера. Тук имаше нещо, което не му харесваше. Надяваше се тревогата му да е напразна, но не беше зле да има готовност за най-лошото. Размина се с няколко сестри и пациенти, но така и не се мярна никой от охраната.
Вратата на стаята на Марти беше затворена. Завъртя дръжката и се вмъкна вътре странично, дебнешком, насочил напред валтера.
Стаята беше празна. Всичко сякаш се завъртя пред очите му. Нямаше следа от Марти, нито от Питър, нито от охраната. Направи няколко крачки с изопнати до краен предел нерви и видя двата трупа, проснати в ъгъла. Около тях се беше образувала локва кръв, която вече започваше да засъхва по края.
Убитите бяха облечени в бели престилки с болнични маски на лицата. Бяха намушкани с двуостър нож, от бърза и опитна ръка. Възможно ли беше това да е дело на Питър? Но тогава къде бяха той и Марти? И защо я нямаше охраната? Явно още никой от персонала не подозираше какво се беше разиграло тук. Питър и Марти като че ли бяха потънали вдън земя.
Чу сигнала на предавателя си.
— Макс? Ти ли си? Какво има?
— Обади се Ранди. Птичето се готви да отлети. Има си и компания. Двамата с Аарон тръгват след тях. Тя ще ни насочва.