— Точно това ме притеснява.
Джон и Ранди се спогледаха. Този глас им беше познат.
На прага на хижата беше застанал Абу Ауда.
— Как можеш да си сигурен, че не са те проследили? — продължи той.
— Е, къде са?! — възкликна Сюлейман. — Да не би да ги виждаш някъде?
— А ти да не би да очакваш да ги видиш? Едно мога да ти кажа — хората, които са те открили, не са за подценяване.
— И какво според теб трябваше да направя?! — избухна Сюлейман. — Да ги оставя да ме арестуват?
— Не, щеше да изпееш всичко. Но може би беше по-разумно първо да се свържеш с нас и заедно да намерим най-удачното решение.
— Е, така или иначе вече съм тук — рязко каза Сюлейман. — А сега — какво? Ако си толкова сигурен, че онези могат да се появят всеки момент…
Очите на Абу Ауда мрачно проблеснаха. Той изрева някакви нареждания на арабски. От къщата изскочиха мъжът, когото бяха видели да излиза от хотела заедно със Сюлейман, шофьорът на микробуса и още един въоръжен мъж — узбек по всяка вероятност, ако се съдеше по шапчицата и характерните черти на лицето.
Микробусът потегли пръв — само с шофьора.
Джон и Ранди побързаха да се върнат при колите, паркирани встрани от пътя, където ги чакаха Аарон и Макс.
— Какво става? — втурна се насреща им Аарон.
Макс също излезе от колата и впери в Ранди поглед на прегладнял неандерталец, който най-после вижда месо.
— Ще имаме нужда от вас — каза Ранди. — Те също са с два автомобила и не знаем в кой от двата ще се качи Сюлейман. — Нямаше начин да разберат и в кой от двата ще бъде Абу Ауда, когото също не биваше да изпускат. — Затова ще се наложи да се разделим.
— Трябва да сме много внимателни при преследването — предупреди Джон. — Абу Ауда е станал подозрителен и ще бъде нащрек.
Аарон и Макс не бяха много въодушевени от идеята да изкарат една безсънна нощ, а освен това си имаха и други задачи, но в крайна сметка мисията на Ранди беше от първостепенна важност.
Джон седна в колата на Макс, Ранди остана с Аарон. Секунди по-късно двата автомобила на терористите потеглиха. Аарон и Макс ги последваха от разстояние, като се ориентираха предимно по фаровете.
Беше доста рисковано преследване, тъй като съществуваше опасността да ги изгубят, но когато най-после излязоха на шосе А6, задачата им се улесни значително. Излезеха ли веднъж на магистралата, щяха да ги виждат още по-ясно.
Но в един момент двата автомобила се разделиха. Единият пое на юг, другият — на север. Аарон и Макс имаха готовност за това и вече се бяха разпределили кой кого ще следва. Джон се намести по-удобно на седалката. Очертаваше се дълга нощ.
Двайсет и трета глава
Напрегнатата среща на президента с висшия команден състав, която протичаше в Овалния кабинет, беше прекъсната от неочакваната поява на секретарката — мисис Пайк.
Сам Кастила се смръщи, но очевидно ставаше въпрос за нещо важно, иначе Естел не би си позволила да ги безпокои.
— Какво има?
— Съжалявам, сър… Обажда се генерал Хенц.
Президентът побърза да вдигне слушалката.
— Ало? Карлос? Как вървят нещата при теб?
Събралите се в заседателната зала наостриха слух.
— Нищо ново през последните двайсет и четири часа, господин президент — сухо отвърна генералът, но президентът го познаваше достатъчно и долови по тона му, че нещо не е наред. — На територията на Европа няма никакви смущения в сателитните връзки и компютърните системи.
— Това все пак е нещо… А какво ново за терористите?
— И тук все същото — мрачно каза Хенц. — Засега сме в задънена улица. — Той сякаш се поколеба за миг. — Мога ли да бъда откровен, сър?
— Държа на това, Карлос. Какъв е проблемът?
— Разговарях с подполковник Джон Смит — военния лекар, когото сте изпратили да се заеме с разследването. И… след тази среща у мен се породиха известни опасения. Останах с впечатлението, че Смит е доста… объркан и не разполага с конкретни факти. Затова пък е готов да заподозре всеки, включително и мен. Доколкото разбрах, има някакви съмнения, че един от най-приближените хора на генерал Ла Порт е забъркан с терористите. Изобщо рови се, разпитва насам-натам, но както ми се струва, без особен резултат…
Президентът уморено въздъхна:
— Смит прави каквото трябва, можете да сте сигурен в това.
— Бих искал да бъда… Но начинът му на действие малко ме притеснява. Не смятате ли, че е редно да включим в разследването повече хора и да не разчитаме единствено на него? Не подценявам способностите му, но все пак в ситуация като тази е добре да се подсигурим максимално…