Президентът Кастила поклати глава. Разбираше накъде бие генералът — ако в Средния изток бяха изпратили цяла дивизия, която да претърси района къща по къща за терористи, това вероятно щеше да го успокои. Това, че подобна стъпка можеше да доведе до избухването на трета световна война, беше отделен въпрос. Сега обаче не беше моментът да спори с генерала.
— Ще имам предвид съображенията ви, генерал Хенц — увери го. — И ако внеса някакви промени, ще ви уведомя своевременно. Напомням ви обаче, че ЦРУ и МИ-6 също работят по случая.
Отсреща настъпи кратка пауза.
— Да, сър — мрачно каза най-после генерал Хенц. — Благодаря ви, че ме изслушахте. Дано опасенията ми се окажат неоснователни.
— Аз ти благодаря, че се обади, Карлос.
Този разговор остави у президента Кастила тягостно чувство. Той остана известно време замислен, с приведени рамене, вперил поглед в надвисналото небе отвън и потоците дъжд, които сякаш заплашваха да удавят земята. Подобна гледка по никакъв начин не можеше да разведри душата му. Защото, колкото и да се опитваше да убеди генерала, че ситуацията е под контрол, дълбоко в себе си и той беше доста обезпокоен.
Какво би станало, ако Първи секретен не откриеше навреме молекулярния компютър?
Не искаше дори да си го помисли.
Обърна поглед към своите съветници и висшите военни, които чакаха мълчаливо. Каквото и да им кажеше в този момент, думите му трябваше да ги мобилизират, но без да предизвикат паника. Най-после заговори, вперил поглед в килима, който изобразяваше картата на Съединените щати.
— Както разбрахте, току-що разговарях с генерал Хенц от НАТО. В Европа за момента всичко е спокойно. През последните двайсет и четири часа е нямало никакви електронни диверсии.
— Не знам… — подхвърли началник-щабът на президента, генерал Аурей. — На мен лично това ми се струва странно. Какво би трябвало да означава? Затишие пред буря? Възможно ли е електронните терористи вече да са постигнали целта си? Или най-лошото тепърва предстои?
Енергичен мъж в средата на шейсетте, Чарлс Аурей говореше с резкия, грубоват глас на стар военен, а на челото му се беше врязала бръчка.
— Възможно е нашите ответни мерки да са се оказали достатъчно ефикасни и да са ги спрели — предположи Емили Пауъл-Хил, съветникът по въпросите на националната сигурност. Тя седеше с изправен гръб на един от столовете, делова и изискана от глава до пети, както винаги.
Началник-щабът на армията, генерал-лейтенант Айвън Гереро, кимна в подкрепа на тези думи. Цялата му набита месеста фигура излъчваше увереност — качество, което в армейските среди понякога се цени повече и от интелекта.
— Взели сме надеждни мерки за сигурност на всички нива — добави той. — Можем да сложим в джоба си онези гадове с техните идиотски трикове.
— Аз също смятам така — спокойно заяви червендалестият генерал от авиацията Брус Кели. Макар и да обичаше чашката, в решителни моменти като този той проявяваше несломим кураж и воля от стомана.
Главнокомандващият флота, генерал-лейтенант Класън Ода, който беше назначен на този пост сравнително наскоро, също изрази убеждението, че извънредните мерки за сигурност са свършили работа и са осуетили плановете на терористите.
Самюел Кастила изслуша мнението на висшите военни мълчаливо. Отвън все така тревожно и предупредително барабанеше дъждът.
Най-после президентът взе думата.
— Дами и господа, вашият оптимизъм е заразителен и ми се иска да го споделя. Все пак съм длъжен да ви обърна внимание, че нещата могат да имат и друго обяснение, защото нашето разузнаване зад граница ни предлага един по-различен сценарий. Те не смятат, че нашите защитни мерки през последното денонощие са предотвратили кибератаките, а че такива просто е нямало.
Адмирал Броуз се намръщи.
— И какво би трябвало да означава това, господин президент? Отстъпление след нанесения удар? Изчакване? С каква цел?
— Бих искал да знам, Стивънс. Бих искал да знам. Може би една част от отговора се крие в това, че нашите хора от разузнаването са се добрали до доста интересни факти. Вече разполагаме с името на групировката, в чиито ръце е ДНК компютърът. Тя се нарича „Щитът с полумесеца“ и нищо чудно нашите агенти да са объркали малко плановете на господата.
— „Щитът с полумесеца“? — учудено повтори Емили Пауъл-Хил. — За пръв път чувам за тази организация. Араби ли са?
— Панислямисти. Очевидно групировката е новосформирана, въпреки че някои от членовете й са доста опитни, а водачите й са стари познайници на секретните служби и отделите за борба с тероризма.
— Господин президент, казахте, че това е само част от отговора — наруши настъпилото мълчание адмирал Броуз. — Има ли и друго обяснение за бездействието им?