Марти се беше поуспокоил след преживяния стрес и сега се държеше по-„цивилизовано“, затова пък беше мрачен и унил, отпуснат на възглавниците като парцалена кукла. Превръзките от челото и ръцете му още не бяха свалени.
— Божичко, Питър — промърмори той, вперил поглед в приятеля си. — Беше ужасно, наистина ужасно…
— Би могло да бъде и по-лошо, Марти. Няма ли да кажеш поне едно „благодаря“?
— Не казах ли? Пропуснал съм. Но то е, защото съм приел, че просто си вършиш работата, Питър. Ти самият си казвал, че си „машина за убиване“, забрави ли?
— А ти все още ли си пацифист, Марти?
— Смяташ ли, че бих се променил? Предполагам, че светът има нужда и от такива като теб, макар и да не разбирам защо. На мен лично ми допадат убежденията на хора като Ганди, Бертран Ръсел, Уилям Пен… Мислещи, хуманни личности, приятелю. Знам наизуст цели пасажи от речите им и бих могъл да ти ги изрецитирам… — Марти махна с ръка. — Но предполагам, на теб би ти било безинтересно в тяхната компания — прекалено миролюбиви са за теб… — и той предизвикателно стрелна с поглед Питър.
— Както виждам, вече си в добра форма — заядлив както обикновено — ухили се Питър. — Остава да ти припомня, че ти също стреляш доста точно… за човек, който мрази оръжията.
— Хвана ме на тясно… Е, добре, трябва да призная, че понякога се налага да се прибегне и до това. В изключителни случаи.
— Радвам се, че смяташ така. Предполагам, не съжаляваш, че видях сметката на онези главорези и не ги оставих да те разфасоват?
Марти изведнъж стана сериозен.
— Имаш право, Питър. Наистина трябва да ти благодаря.
Приятелят му беше пострадал по време на схватката в болничната стая и лявата му ръка и лявата половина на лицето му бяха превързани. Точно тогава Марти беше дошъл в съзнание и видя всичко с очите си. След като елиминира двамата нападатели, Питър успя да открие една санитарска престилка и една количка за бельо, накара Марти да се пъхне вътре и струпа отгоре му купчина чаршафи. После облече престилката и изтика количката в коридора. Там нямаше жива душа — охраната беше изчезнала. Убити ли бяха или подкупени — в момента нямаше как да разбере. Най-важното беше да измъкне Марти от тук час по-скоро, преди да са се появили и други терористи. Изкара количката на паркинга, качи Марти във взетия под наем автомобил и го доведе право тук, където знаеше, че ще бъде на сигурно място.
— Нали ме питаше какво се е случило в лабораторията онази вечер — изведнъж каза Марти. — Беше ужасно. Откак съм в съзнание, не ми излиза от главата. Емил Шамборд… знаеш ли кой е той?
— Знам — кимна Питър. — Продължавай…
— Емил беше казал, че няма да работи същата вечер и аз също не смятах да ходя в лабораторията. Но се оказа, че съм си забравил там доклада за диференциалните уравнения, и реших да прескоча да си го взема. — Той потръпна, сякаш всичко беше отново пред очите му. Лицето му пребледня, а зениците му се разшириха от ужас. — Отдавна исках да ти разкажа за това, Питър… Знам, че е важно. — Той стисна ръката на Питър, притегли го към себе си и зашепна: — Питър, Емил не беше в лабораторията, но странното беше, че компютърът също го нямаше. Беше изчезнал! А на пода лежеше труп… Хлопнах вратата и побягнах навън… Бях стигнал почти до стълбите, когато се разнесе оня оглушителен шум и сякаш нещо ме изхвърли във въздуха… Спомням си само, че изкрещях… — Той замълча. Целият трепереше.
Питър го стисна в мечешката си прегръдка.
— Успокой се, Марти. Всичко това е минало. Всичко свърши.
Най-после Марти притихна в прегръдките му и спря да трепери. Сега, когато най-после беше успял да сподели кошмарите си с някого, като че ли му олекна.
В същото време Питър остана леко разочарован. От думите на Марти стана ясно, че Шамборд и компютърът не са били в лабораторията, но там е имало някакъв труп — всичко това малко или много се припокриваше с предположенията им, но не им помагаше особено. Но поне Марти беше жив и здрав и, слава Богу, започваше да се възстановява. Той му се усмихна окуражително.
Марти отвърна на усмивката му.
— Май доста съм бил пострадал, а? Разбрах, че съм излязъл от кома… Джон и Ранди са идвали да ме видят… А Емил? Къде е той?