Макс кимна.
— Разбрано. Но ми се струва малко рисковано…
— Знам. Няма как. Не виждам друг начин.
Джон пропълзя назад, докато се измъкна от полезрението на тримата, после се изправи и хукна към скалистия нос, откъдето можеше да доплува до корабчето, без да бъде видян. Събу се по гащета, завърза стегнато на кръста си панталоните, пистолета и сгъваемия нож и се гмурна в прохладната, проблясваща на слънцето вода. Доплува под вода докъдето му стигнаха силите, после внимателно подаде глава и огледа гладката, спокойна морска шир. Гумената лодка беше от лявата му страна, на половината път до брега, и доколкото можеше да види, в нея имаше един-единствен човек, който я насочваше към тримата мъже, застанали на брега. А на палубата на корабчето не се виждаше жива душа. Джон си пое дълбоко дъх и отново се гмурна.
Докато плуваше така, на промеждутъци, и от време на време подаваше глава над водата, обмисляше следващата си стъпка. На корабчето едва ли имаше повече от пет-шест души екипаж. Един от тях беше в гумената лодка, която отиваше към брега. Къде ли бяха останалите? Трябваше да се качи на борда незабелязано, да си намери някакви дрехи и да се скрие. Трудна задача, но нямаше друг избор.
Изплува съвсем близо до равномерно надигащия се корпус на корабчето. При всяко спускане на кърмата се чуваше лек плясък и се образуваха малки вълнички, които затрудняваха придвижването на Джон. Той си пое дълбоко дъх, гмурна се отново и изплува от другата страна на корабчето — тази, която не се виждаше откъм сушата. Приближи се до въжената стълба, провесена във водата, и се ослуша за някакво движение или гласове на палубата. Но до ушите му достигаха единствено крясъците на чайките и лекото приплясване на кърмата във водата.
Нервите му бяха опънати до крайност. Въпреки че на борда нямаше никакви признаци на живот, нямаше и гаранция, че екипажът е на сушата и че не са оставили някого на пост. С нож между зъбите изчака благоприятния момент, сграбчи полюшващата се въжена стълба и се изкатери на палубата.
Отново се огледа, затаил дъх, и се прехвърли от другата страна. Тупна по очи на палубата. Сърцето му биеше до пръсване. Вдигна глава и отново се огледа. Видя, че освен надуваемата лодка липсваше и другата, която обикновено стоеше прикрепена с въжета за палубата. Това го поуспокои. Пропълзя до стълбата, която водеше към каютите, и се спусна надолу, като стъпваше безшумно с босите си крака. Озова се в полумрака на тесен коридор, от двете страни на който бяха вратите на каютите.
Беше нащрек с всяка фибра на тялото си — долавяше и най-малкото пропукване и проскърцване, докато се ослушваше за човешки стъпки или нечий глас.
Кабините за екипажа бяха пет на брой — съвсем миниатюрни, само шестата — капитанската каюта, беше поне двойно по-голяма. Всички помещения бяха заети — видя навсякъде лични вещи. Намери и чифт спортни обувки, които му бяха по мярка.
По багажа в каютите прецени, че корабчето извършва дълги рейсове — това, че на борда имаше и пералня, затвърди предположението му. Избра си риза от купчината мръсни дрехи и продължи обиколката си. В товарното отделение забеляза струпаните варели с дизелово гориво — още едно доказателство, че корабчето прекарваше дълго време в открито море. Видя и скобите с ремъци, предназначени за задържане на товара при бурно море. В пролуките между дъските забеляза някакъв бял прашец, който много приличаше на кокаин или хероин. Не беше изключено корабчето да пренася наркотици, а вероятно и оръжие — ако се съдеше по здравите ремъци за прикрепяне на товара. Но сега товарното отделение беше празно, което можеше да означава само едно — този рейс беше по-специален.
Изведнъж Джон се вцепени — чу мотора на лодка, която приближаваше. Трябваше да се скрие незабавно, а товарното отделение беше празно и веднага щяха да го забележат. В някоя от миниатюрните каюти също беше немислимо — бяха заети до една. Забърза назад по коридора, като трескаво търсеше някакво решение. Горе на палубата вече се чуваше трополене и над главата му прокънтяха гласове.
Най-после се шмугна в килерчето, където бяха струпани въжета, платнища, инструменти и резервни части. Разрови набързо нещо като гнездо и се мушна вътре, като се покри с парче стар брезент. Притаи се, свил колене към гърдите си, и облегна гръб на коравите дъски. Мокрите панталони бяха залепнали за нозете му.
Гласовете приближиха и нечии стъпки спряха пред вратата на склада. Двама души разговаряха на арабски и се смееха за нещо. Най-после се отдалечиха, а Джон си пое дъх. След малко чу да се вдига котвата и двигателите на корабчето забръмчаха.