Ланг се притесни. Мистър Ланг? Къде остана „Анди“? В банката винаги се обръщаха един към друг на малки имена, част от семейната атмосфера, на която Ню Йорк държеше.
— И представих голям брой компютърни разпечатки в подкрепа на това, което открих — каза той предпазливо, но със свито сърце. Имаше нещо нередно в цялата работа.
Генералният директор махна презрително с ръка при споменаването на доказателствата, представени от Ланг.
— Пак вчера, аз получих подробно писмо от Стийв Пайл. Днес проведох с него доста дълъг разговор по телефона. За мен, както и за главния счетоводител тук, е съвсем ясно, че вие сте мошеник, Ланг, и освен това сте вършили злоупотреби.
Ланг не можеше да повярва на ушите си. Той потърси с поглед подкрепа от счетоводителя. Човекът гледаше в тавана.
— Запознат съм с фактите — заяви генералният директор, — с всички факти. С истинските факти.
В случай, че Ланг не знаеше за какво става дума, той разказа на младия мъж онова, което му беше известно и което смяташе, че е вярно. Ланг злоупотребявал с пари от сметката на клиент — министерството на строителството. Сума, не особено голяма за мащабите на Саудитска Арабия, но напълно достатъчна за целта: един процент от всяка сума, изплащана по фактура на изпълнителите от министерството. За нещастие, мистър Амин не обърнал внимание на цифрите, но мистър Ал Харун забелязал несъответствията и предупредил мистър Стийв Пайл.
Генералният директор в Рияд проявил твърде голяма колегиалност и се опитал да спаси кариерата на Ланг, като настоял единствено всички пари да бъдат върнати в сметката на министерството, нещо, което вече било сторено.
В отплата за проявената солидарност от страна на неговия колега и от яд, че е бил лишен от присвоените пари, Ланг прекарал цяла нощ в клона на банката в Джеда, фалшифицирайки данни, за да „докаже“, че е злоупотребено със значително по-голяма сума, с прякото участие на Стийв Пайл.
— Но разпечатките, които донесох — възпротиви се Ланг.
— Подправени, разбира се. Ето тук разполагаме с истинските данни. Тази сутрин наредих нашия централен компютър да бъде включен към компютъра в Рияд и да се извърши проверка. Истинските данни са тук, върху бюрото ми. Те ясно показват какво е станало. Единият процент, който сте откраднали, е върнат. Други пари не липсват. Репутацията на банката в Саудитска Арабия е спасена, слава Богу — или по-скоро благодарение на Стийв Пайл.
— Но това не е вярно — запротестира Ланг твърде остро. — Измамата, която Пайл и неговият неизвестен съучастник вършеха, беше за десет процента от сметките на министерството.
Генералният директор изгледа смразяващо Ланг, а след това погледна към доказателствата, които малко преди това бе получил от Рияд.
— Ал — попита той, — да виждаш някакви данни за отклонявани десет процента?
Счетоводителят поклати глава.
— При всички случаи това би било абсурдно — каза той. — Предвид сумите, които се превеждат, един процент лесно може да стане незабелязан в тамошното огромно министерство. Но не и десет процента. Годишната финансова ревизия, която предстои през април, щеше да открие измамата. И къде щяхте да попаднете тогава? В някоя мръсна килия на саудитските затвори, до края на живота си. А и липсват основания да мислим, че правителството на Саудитска Арабия няма да е на власт следващия април, нали така?
Генералният директор се усмихна студено. Казаното не подлежеше на съмнение.
— Не — заключи счетоводителят, — боя се, че случаят е приключен. Стийв Пайл направи услуга не само на всички нас, той направи услуга и на вас, мистър Ланг. Той ви спаси от доживотна присъда.
— Която, по мое мнение, вероятно заслужавате — допълни генералният директор. — Ние, разбира се, не можем да ви я наложим. Нито пък желаем скандал. Осигуряваме служители по договор за много банки от Третия свят и скандал не ни трябва. Но, вие, мистър Ланг, вече не сте един от тези служители. Пред вас е заповедта за уволнение. Разбира се, и дума не може да става за обезщетение, нито пък за препоръчително писмо. А сега, моля ви, вървете си.
Ланг беше наясно с присъдата си. Никога вече нямаше да може да се занимава с банково дело в която и да е част на света. Шестдесет секунди по-късно той беше на тротоара на Ломбард Стрийт.
Във Вашингтон Мортън Станърд слушаше запис от обаждането на вбесения Зак, докато ролките на магнетофона върху заседателната маса в Залата за Кризисни ситуации се въртяха. Комисията се беше събрала тук, за да избегне досадните телевизионни камери, които бяха постоянно насочени към прозорците на Залата на Кабинета.